Ли Чайлд - Точно в полунощ

И златни пръстени. Някои бяха венчални халки. Други бяха от онези пръстени, които си поръчват абсолвентите.

Ричър отиде до прозореца и надзърна навън. Прашният шлейф се бе проточил на повече от километър, сега увиснал неподвижно в настъпилото безветрие. А пред него се носеше тъмна точица, която се поклащаше, полюшваше, подскачаше. Стадото антилопи вдигна тревожно глави.

Миниатюрната точица като че ли бе черна. Подскачаше и залиташе ту наляво, ту надясно. Движеше се вероятно с шейсет-седемдесет километра в час. Може би с повече. А това подсказваше, че шофьорът познава пътя или пък много бърза, а вероятно и двете.

Ричър зачака. Колата намали скорост. Прашният шлейф я настигна. Колата зави към къщата.

Ричър предположи, че Били кара пикап. Малките снегорини обикновено бяха пикапи, на които окачваха гребла отпред. Зимни гуми, вериги, хидравличен механизъм за греблото и допълнителни фарове над кабината. Всички тези неща се сваляха през лятото и пикапът се връщаше към обичайния си силует. Преден капак, кабина и каросерия.

Силует, който Ричър не виждаше. Това не беше пикап. Беше обемист четвъртит джип. Черен джип. Покрит с прах и кал от пътуването. Ту се показваше, ту се скриваше сред дърветата. После излезе на открито и измина последните стотина метра по отъпканата червена пръст. Намали скоростта, зави и спря.

Беше тойота лендкрузър. С номера от Илинойс.

Ричър наблюдаваше от прозореца на втория етаж. Черният джип спря на известно разстояние от къщата. Шофьорската врата се отвори и навън излезе дребен мъж. Спретнат, с тъмен костюм, риза и вратовръзка. Тери Брамал. От Чикаго. Бивш агент на ФБР. Специалист по безследно изчезнали. Забелязан за последно предишния ден в Рапид Сити, в кафенето срещу обществената пералня на Артър Скорпио.

Брамал остана на място в продължение на няколко секунди, след което се отправи към къщата с решителна крачка.

Ричър слезе по стълбата. Тъкмо стъпи на долния етаж, и на вратата се почука. Той отвори.

Бившият агент отстъпи крачка назад от учтивост. Косата му бе сресана. Костюмът му бе същият, но ризата и вратовръзката бяха други. Ричър мигом разпозна изражението на лицето му. Самият той го бе използвал много пъти. Открито, любопитно, дружелюбно, дори извинително, но в същото време делово и сериозно. Изражение на опитен следовател. Което се промени за частица от секундата. На негово място се появи първо изненада, после объркване и накрая… накрая то отново стана делово и сериозно.

— Господин Брамал — поздрави го Ричър.

— Господин Ричър — отвърна Брамал, — видях ви вчера в онова кафене в Рапид Сити. А преди това в магазина за хранителни стоки. Позвънихте ми и оставихте съобщение.

— Точно така.

— Предполагам, че малкото ви име не е Били.

— Правилно предполагате.

— В такъв случай мога ли да ви попитам какво правите тук?

— И аз бих ви задал същия въпрос.

— Може ли да вляза?

— Къщата не е моя. Не мога да решавам такива неща. Нямам право да ви поканя вътре.

— Но виждам, че тук се чувствате като у дома си.

Ричър погледна в далечината зад Брамал. Облакът прах се бе разсеял. Стадото антилопи продължаваше да пасе спокойно. Пътят бе пуст. Никой не идваше.

— Какво искате от Били? — попита Ричър.

— Информация — отвърна Брамал.

— Няма го. Вероятно е излязъл преди двайсет и четири часа. Или повече. Вчера, горе-долу по това време, Скорпио му е оставил гласово съобщение, което мобилният му телефон определя като ново. Това означава, че все още не го е прослушал.

— Излязъл е без телефон?

— Беше включен към зарядното. Може това да не е основният му телефон. Прилича ми по-скоро на апарат за еднократна употреба, който се използва само при специални случаи.

— Прослушахте ли съобщението?

— Да.

— И какво се казва в него?

— Скорпио нарежда на Били да се скрие зад някое дърво и да ме застреля с ловна пушка.

— Да ви застреля?

— Съобщението съдържа и описанието ми.

— Доста нелюбезно от негова страна.

— Съгласен съм.

— Трябва да поговорим — каза Брамал.

— На верандата — предложи Ричър. — В случай че Били се върне.

Четири очи бяха за предпочитане пред две. Седнаха един до друг на дървените столове на Били. Брамал впери поглед на запад, а Ричър — на изток. Разговаряха, без да откъсват очи от пустошта пред себе си, без да поглеждат един към друг, което правеше общуването по-лесно в някои отношения и по-трудно в други.