Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Може някой да го е откраднал. Сам го каза.

— Надявам се да е така — каза Брамал. — Защото рано или късно ще трябва да съобщя новините на сестра ѝ. А тя ще трябва да ми плати. Понякога тези неща не минават гладко.

— Колко голяма сметка ще ѝ връчиш?

— Тя има къща на езерото Мичиган. Може да си я позволи.

— Услугите ти заслужават ли си парите?

— Обикновено да.

— Каква е следващата ти стъпка?

— Мисля, че Сандерсън е някъде наблизо. Имам чувството, че наближава краят на издирването. Подозирам, че Били е последната ѝ връзка с външния свят. Или тя лично му е дала пръстена, или някой съсед го е откраднал от нея и му го е дал.

— Не е зле като за федерален агент — отбеляза Ричър. — Освен това Били кара снегорин през зимата. Познава всички пътища в околността. Идеалното прикритие да снове напред-назад и да доставя стока на клиентите си. Независимо от атмосферните условия. Територията, която покрива обаче, е огромна. За местните сто километра са нищо работа. Да отидат от тук до родния дом на Сандерсън е като за нас да изминем две преки в града. Предполагам, че си я търсил в къщата ѝ?

— Решихме, че тя няма да се върне там. Сестра ѝ беше категорична.

— Защо?

— Не ми каза. Ти откъде би започнал?

— Ако ти кажа, ще трябва да ти изпратя сметка.

— В плевнята ли си паркирал? — попита Брамал.

— Нямам кола — отвърна Ричър.

— Но как измина целия път до тук?

— На автостоп и пеша.

— Какво ще кажеш да се качиш при мен?

— Много любезно.

— Но само ако забравиш за сметката.

— Става — прие предложението Ричър.

— Накъде сега?

— Каква друга информация ти даде сестрата? Някакви имена или места?

— Сподели, че Сандерсън е много затворена и потайна. Никога не споменавала места. Никога не казвала с какво се занимава. Минавали по три месеца, без да разменят и една дума.

— Това обичайно ли е за близначки?

— Близначките също могат да се отчуждят, както понякога става с братята и сестрите.

— Това означава ли, че твоята клиентка не разполага с нищо?

— При последния им разговор е останала с впечатлението, че Сандерсън има приятел на име Сайръс. Чула я е да споменава името му.

— Сайръс?

— Или поне Сай. Сякаш той също е бил в стаята. Казала му нещо от рода: „Млъкни, Сай, говоря по телефона“. Смъмрила го съвсем приятелски. Сякаш се чувствала комфортно в негово присъствие. Сестра ѝ дори решила, че тя е щастлива.

— Това рядко ли се е случвало?

— Много рядко.

— Кога е станало?

— Преди две години… Може би по-малко.

— Това ли е всичко?

— Разговорите им обикновено протичали сковано… напрегнато. Добре ли си, добре съм. И толкова.

— Може да не е бил Сай от Сайръс — каза Ричър. — Може да е бил Сай от Саймур. А това е малкото име на Портърфилд. Скорпио ми каза, че всички го наричали Сай. Предлагам да потърсим къде е живял. От там бих започнал аз. Може да открием нещо. Или някой съсед да се разприказва.

Старецът в пощата бе споменал, че Портърфилд живее в дървена къща сред хълмовете, на трийсетина километра по черния път, в старо ранчо зад ограда като онези, които Ричър бе видял на картата в университета, изобразени с толкова фини контури, колкото гравюрата на стодоларовата банкнота.

Лендкрузърът на Брамал разполагаше с навигационна система, която показваше на екрана само черния път и нищо повече. Затова двамата решиха да следят километража, докато пътуват на запад, и да броят изминатите километри. Колата бе чиста, подредена и функционална като самия Брамал. Носеше се напред без никакво усилие и създаваше усещането, че може да пътува по неравни черни пътища чак до края на света.

— Кога двете сестри са се срещали очи в очи за последен път? — попита Ричър.

— Преди седем години — отвърна Брамал. — След третата мисия на Сандерсън. Срещата не е минала добре. Предполагам, че затова са решили да не повтарят тази грешка. Оттогава са разговаряли само по телефона.

— Сандерсън е била ранена в даден момент.

— Не знаех. Госпожа Макензи никога не го е споменавала.

— Възможно е самата тя да не знае. Сестра ѝ може да не ѝ е казала.

— Защо да го крие?

— Често се случва. Причините обикновено са комплексни. Може да не е искала да тревожи семейството си. Или да изглежда уязвима. Или да създава впечатлението, че търси съчувствие и помощ. Или да избегне обвинение в безразсъдство. Доколкото разбирам, сестра ѝ не е одобрявала постъпването ѝ в армията.

— Колко тежко е била ранена?