Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Кажете ми какво знаете — започна Брамал.

— Вие сте пенсионер.

— Това ли е всичко? То няма никакво значение. А и не е вярно. Правя втора кариера…

— Имах предвид, че сте пенсиониран агент на ФБР. Което означава, че не можете да пробутвате номерата, които толкова обичат федералните. Не можете да се появите, да започнете да задавате въпроси и да си тръгнете. Трябва да споделяте информация.

— Откъде знаете, че съм работил във ФБР?

— Каза ми го една полицайка от Рапид Сити. Накамура.

— Явно ме е проучила.

— Това им е работата на ченгетата.

— Какво ви интересува?

— Кого търсите?

— Опасявам се, че съм ограничен от правилата за конфиденциалност.

Ричър не каза нищо.

— Дори не знам кой сте вие — продължи Брамал.

— Джак Ричър. Без второ име. Военен полицай от запаса. Някои от колегите ви идваха на обучение при нас.

— А някои от вашите идваха при нас.

— В такъв случай сме напълно равнопоставени. Което означава, че за да получите информация, трябва да споделите информация, господин Брамал.

— С какъв чин бяхте?

— Има ли значение?

— Знаете, че има.

— Майор.

— Поделение?

— Предимно Сто и десета специална част.

— Какво представлява тя?

— Нещо като ФБР, но с по-хубави прически.

— Присъствието ви тук свързано ли е с армията?

— Задължително ли е?

— Говоря сериозно. Клиентите обичат дискретността — обясни Брамал. — Част от работата ми е да не позволявам една или друга история да добие публичност. Откъде да знам, че не работите за някой новинарски сайт например?

— Не работя за новинарски сайт. Каквото и да означава това.

— А за кого?

— Не работя.

— Тогава защо сте тук?

— Разкажете ми за клиента си, господин Брамал. В най-общи линии, ако желаете. Без никакви имена… засега. Без подробности, които да ми позволят да го идентифицирам.

— Можеш да ме наричаш Тери.

— А ти можеш да ме наричаш Ричър без „господин“. И престани да увърташ.

— Клиентът ми живее в района на Чикаго и се тревожи за своя роднина.

— Защо се тревожи?

— Изгубили са връзка преди година и половина.

— Какво те отведе в Рапид Сити?

— Обаждания от стационарен телефон.

— А какво те доведе тук?

— Същото.

— Семейството, което се тревожи за своята роднина, от Уайоминг ли произхожда?

Брамал замълча.

— В Уайоминг има стотици семейства — каза Ричър. — Може би дори хиляди. Няма да разкриеш самоличността на клиента си.

— Да — призна Брамал. — Семейството произхожда от Уайоминг. Къщата им е от другата страна на планините Сноуи Рейндж. На стотина километра от тук. Може би малко повече. Във всеки случай, разстоянието е нищожно за стандартите на Уайоминг.

— А въпросната роднина прекарала ли е известно време в чужбина? — попита Ричър.

— За да получиш информация, трябва да споделиш информация, Ричър. Ти също си пенсиониран.

Ричър огледа своята част от хоризонта — от черния път, който минаваше покрай занемарените сгради в Мюл Кросинг, до двулентовото шосе. Никакво движение. Никой не приближаваше. Огледа и участъка на Брамал и проследи черния път на запад, чак до там, където се скриваше сред хълмовете. Не видя прах. Не видя движение. Никой не идваше.

Извади пръстена от джоба си. Претегли го на дланта си. Протегна ръка. Брамал взе пръстена. Погледна го. Извади от вътрешния си джоб очила с рогови рамки. Прочете инициалите, гравирани от вътрешната страна.

С. Р. С. 2005.

— Наистина трябва да поговорим — каза той.

Ричър му разказа своята история. За автобуса от Милуоки, за престоя в малкото градче, за заложната къща, за Джими Плъха и рокерския бар, за Артър Скорпио и обществената пералня в Рапид Сити, за твърдението му, че някой си Сай Портърфилд му е донесъл пръстена, което се оказало лъжа, защото въпросният Сай бил изяден от мечка или пума, или и от двете.

— И това се е случило преди година и половина? — попита Брамал.

Ричър кимна.

— Да, в началото на миналата пролет.

— Точно тогава клиентът ми е започнал да се тревожи.

— Щом казваш…

— И пристигаш тук, в тази къща, защото подозираш, че Били е заменил Портърфилд като брънка от веригата за пласиране на бижута?

— Мисля, че е напълно възможно.

— Защо?

— Ще ти покажа — отвърна Ричър.

Той огледа отново хоризонта и в двете посоки. Не видя нищо и поведе Брамал към входната врата. Двамата се качиха по стълбите и влязоха в спалнята на Били. Ричър показа на Брамал гардероба. Показа му и кутиите за обувки, едната пълна с пари, а другата със златни бижута, но не големи и скъпи.