Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър се спусна бавно по склона, като се криеше зад стволовете на дърветата. Оставаха му четирийсет метра. Трийсет. Пред краката му се търколи шишарка, удари се в един камък и подскочи във въздуха.

Той замръзна. Нищо не се случи. Продължи надолу, като пристъпяше странично и спираше за миг зад най-дебелите дънери. Двайсет метра. Десет. Виждаше задната врата на къщата. От нея тръгваше пътека, която водеше до плевнята.

Спря на пет метра от края на гората и зачака. Предположи, че Били не е приел на сериозно предупреждението на Скорпио, затова не дебнеше зад някое дърво с пушка в ръка. Най-вероятно седеше на стола си на предната веранда. С пушка, подпряна на стената до него. От там виждаше на трийсет километра околовръст. И смяташе, че ще зърне навреме Голямата стъпка.

Ричър се промъкна на изток между дърветата и се изравни със задната стена на плевнята. Пое си дълбоко дъх и излезе на открито.

Нищо не се случи. Той прекоси празния участък, крачейки спокойно, нито бързо, нито бавно. Под краката му пропукваха съчки и проскърцваха камъчета.

Нищо не се случи. Притисна тяло към задната стена на плевнята. Малката врата се намираше на три метра вляво. Ричър пристъпи към нея и натисна дръжката. Заключено. Жалко. В плевните обикновено имаше полезни неща. Чукове, брадви, гаечни ключове… Върна се обратно и заобиколи от другата страна. Къщата се намираше на пет-шест метра пред него, все така потънала в тишина. Стената срещу него бе от масивни дънери, с два малки прозореца на първия етаж и два на втория. И четирите бяха с полуспуснати избелели пердета.

Ричър отново си пое дъх и бързо прекоси откритото пространство. Опря гръб на страничната стена. Первазът на първия прозорец бе на нивото на рамото му. Той пристъпи напред и пое риска да надзърне вътре. Видя тоалетна със затворена врата. Продължи нататък. Надникна през втория прозорец. Забеляза малка ниша в подножието на стълбата за втория етаж. Зад стълбата се виждаха предната част на дневна, два прозореца, предната врата, каменна камина, кресла с протрита тапицерия. Стени от масивни дънери, потъмнели от времето. Не се виждаше жива душа.

Предната врата водеше към предната веранда. Която се намираше зад ъгъла. Ричър продължи напред бавно и предпазливо. Спря на крачка от ъгъла и се ослуша. Нищо, само тишина и лек полъх сред дърветата, грачене на врана в далечината. Но нито дишане, нито стъпки, нито скърцане на дъски. Нищо. Съвсем нищо.

Още една стъпка. Надникна зад ъгъла. Видя покрита веранда с парапет, два масивни дървени стола и люлка, окачена на четири дебели вериги. Нищо друго. Нито пушка, опряна на стената, нито Били.

Ричър се плъзна обратно покрай страничната стена до задната част на къщата. Спря за миг, заобиколи и продължи покрай задната стена. Провери първия прозорец. Кухня. В нея нямаше никого. До кухненския прозорец имаше врата от масивно дърво. Без прозорче. Подмина я и надникна през втория прозорец. Малка задна стаичка. С бюро и стол. Все така празна като останалите.

Не се чуваше нито звук. Ричър направи крачка назад към вратата. Логиката подсказваше, че Били е на втория етаж. Нали беше предупреден. От прозореца на втория етаж се откриваше несравнимо по-добра гледка. Можеше да наблюдава пътя откъм старата поща по протежение на два километра, ако не и повече. Щеше да разполага с шест-седем минути, дори някоя приближаваща кола да се движеше бързо.

Ричър хвана топката на бравата. Тя се завъртя. Вратата се отвори. Ричър я побутна леко. Въздухът в кухнята бе застоял. Видя дървени шкафове и студена печка. Мръсните съдове бяха в мивката. Вътрешната врата бе отворена. Тя водеше към дневната, която бе празна. Пепелта в камината сигурно бе останала от миналата зима. На стойка върху огнеупорните тухли висяха ръжен, четка и лопатка с дълга дръжка.

Ричър взе ръжена бавно и внимателно. Беше железен, дълъг около метър, с кука, щръкнала като палец на стопаджия. По-добре от нищо. Прокрадна се към подножието на стълбата. Ослуша се напрегнато. Не се чуваше никакъв звук.

Той се заизкачва по стъпалата. Това бе моментът, в който бе най-уязвим. Не можеше да направи нищо, ако Били се покажеше на горната площадка с пушка в ръка. Освен да запрати ръжена срещу куршума, но това едва ли щеше да свърши работа. И все пак който не рискува, не печели. Стълбата беше скована от разполовени дънери, дебели трийсетина сантиметра. Нямаше никаква опасност стъпалата да проскърцат. Ричър затаи дъх.

Добра се до върха. Право пред него се намираше полуотворената врата на банята, която бе разположена точно над кухнята. И беше празна. Вдясно от нея имаше друга полуотворена врата — на спалня, която също беше празна. После Ричър тръгна наляво и застана пред още две врати. Едната бе широко отворена. Отново празна стая. Другата врата беше затворена.