Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър пристъпи в сумрака, излезе от кухнята и се озова в трапезарията. Оттам видя просторната дневна с висок островръх таван и камина, иззидана от камъни с размерите на гуми за трактор. Това бе луксозна планинска вила, демонстрация на пари и възможности. Обикновените горски хижи нямаха камини, издигнати с помощта на мотокари и хидравлични кранове. Техните бяха изградени от по-малки камъни. А и защо иначе някой ще прави висок като на катедрала таван, когато и най-обикновен би свършил работа?

Въпреки всичко къщата изглеждаше уютна. Ричър я хареса. Стените от дебели стволове бяха лакирани в цвят на пчелен мед. Мебелите изглеждаха удобни, но ненатрапчиви. Рафтовете бяха отрупани с ексцентрични колекции от животински черепи, интересни камъни, дори борови шишарки. Обстановката бе домашна, семейна. Но на богато семейство.

Той се върна в кухнята при счупения прозорец. Брамал надничаше през него.

— Няма от какво да се притесняваме — каза Ричър. — Като капсула на времето е. Което изключва обир. Всичко е на мястото си. Слоят прах е еднакво дебел навсякъде. Много е подредено. А това изключва и скитниците.

— Влизам — каза Брамал.

Ставите му се оказаха доста по-сковани от тези на Ричър, но и разстоянията между тях бяха по-малки, защото Брамал бе по-дребен. Така че се промуши по-лесно през прозореца. А когато се изправи, започна да оглежда наоколо по същия начин като Ричър.

Кухня, трапезария, дневна. Непокътнати.

— Не очаквах това — отбеляза той.

— В какъв смисъл? — попита Ричър.

— Ако имах къща в планината, бих искал да изглежда точно така.

— Нима наркодилърите нямат вкус?

— Обикновено не.

Ричър огледа коридора.

— Има спални в двата края — каза той.

— Не са били нито крадци, нито скитници. Кой тогава е счупил прозореца?

— Не е бил и шерифът — отбеляза Ричър. — Но също като него е бил професионалист и е дошъл с определена цел.

— Но къде е безпорядъкът? Когато професионалист претърсва къща, обръща всичко с главата наопаки!

— Може да са открили онова, което са търсели, още на първото място, където са погледнали. А може би точно така правят професионалистите. Или пък са знаели къде се намира онова, което са търсели. Или са дошли да върнат нещо.

— Какво нещо?

— Няма значение — отвърна Ричър. — Искам само да открия Сандерсън.

— Мислиш, че е била тук? Но това означава, че е била близка с наркодилър, който е бил намушкан или прострелян в корема.

— Сега пък започваш да се държиш като по-голям брат.

— Съмнявам се, че е имала подобна връзка. Би трябвало да си намери някой по-читав.

— Сандерсън е казала: „Млъкни, Сай, говоря по телефона“. Дори близначката ѝ твърди, че думите са прозвучали приятелски и че Сандерсън е изглеждала щастлива. В най-добрия случай двамата са били приятели.

— Още по-зле — отвърна Брамал, — защото човек сам избира приятелите си.

— Във всеки случай, двамата са прекарали известно време заедно. Тук или в дома ѝ. Където и да се намира този дом.

— Било е преди година и половина.

— Това е по-добре от нищо.

— Ако твоят Сай е този Сай, който ни трябва.

— Шансът е петдесет на петдесет. А това не е малко.

Брамал извади телефона си.

— Две чертички — каза той. — Спокойно би могла да се обади от тук.

— Какво показват данните в телефонната компания?

— За да се триангулира един сигнал, са необходими три антени. Тук има само една. Сандерсън се е обадила от обширен район с големината на Ню Джърси. Само това знаем.

— Може да е била тук. Не виждам причина да не е била.

Брамал застана по средата на дневната и каза:

— Случило се е преди година и половина и оттогава къщата е била претърсвана два пъти. И ако си прав, че някой е върнал нещо, значи най-важната улика вече е изчезнала. В такъв случай трябва да открием онова, което хората преди нас са пропуснали. Което изисква много време. С колко разполагаме?

— Със сто години, мисля — отвърна Ричър. — Паркирай колата зад къщата и можем да си живеем тук до края на дните си. Никой няма да разбере.

— Добре, да претърсим заедно къщата. Две глави са за предпочитане пред една.

Намериха пропуснатото нещо за по-малко от минута.

Откриха го в малко складово помещение до задната врата. Нещо като килер за зимни дрехи. Един скиорски панталон от твърда найлонова материя бе паднал от закачалката. Крачолите се бяха забили в пода като копия, но едната им половина бе останала права, а другата се бе прегънала. Приличаха на краката на анимационен герой, получил силен удар. Бяха се наклонили назад и подпрели в ъгъла. Ричър ги вдигна и намери зад тях чифт дамски боти. Истински туристически боти с метални халки и връзки. Трийсет и шести номер. С други думи, много малки.