Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Да — каза Ричър. — Възможно е.

Ричър слезе от колата на Накамура, сбогува се с нея и ѝ пожела късмет. Не очакваше да я види отново. Купи си билет до Бъфало, Уайоминг, и зачака заедно с още двайсетина души. Стените на чакалнята бяха боядисани в светли тонове, а от тавана висяха квадратни флуоресцентни лампи. Отвъд прозорците се простираше голям и празен правоъгълник асфалт, където рано или късно щеше да се появи автобусът за Сиатъл. Идваше от Сиукс Фолс.

Накамура позвъни на приятеля си, техника, и го помоли да се свърже със своя човек в телефонната компания, за да провери на кого е звънял Скорпио през последния час, като обърне специално внимание на обажданията на номера, започващи с 307, кода на Уайоминг. Техникът ѝ отвърна, че няма какво да проверява, лейтенантът е подновил и електронното наблюдение над Скорпио. Всички разговори от мобилния и стационарния телефон на Скорпио се записвали директно върху харддиск. Накамура можела да се свърже с въпросния диск директно от служебния си компютър.

Имало само един проблем, обясни техникът. Скорпио не бил звънял на никого.

Ричър проследи през прозореца смяната на пейзажите — Южна Дакота отстъпи място на Уайоминг. Седеше на любимото си място — отляво, точно над задната ос. Повечето хора избягваха тази част на автобуса, защото се опасяваха да не друса много. Това място бе последният избор на всички и съответно — първият на Ричър.

Той харесваше Уайоминг. Харесваше суровата му природа и суровия му климат. И пустотата. Този щат имаше площта на Великобритания, но в него живееха по-малко хора, отколкото в град Луисвил, Кентъки. Според Бюрото за преброяване на населението на Съединените щати по-голямата част от него бе необитавана. Местните бяха непосредствени, откровени и добронамерени. Никога не досаждаха на непознати. Идеалното място за човек като Ричър.

Уайоминг го посрещна с високите си равнини. Тук есента вече бе започнала. Ричър зарея поглед над огромните жълтеникавокафяви пространства, отвъд които се издигаха високи планини. Магистралата — почти празна поради оскъдния трафик — се простираше като черна асфалтова панделка. От време на време някой камион изпреварваше автобуса бавно-бавно, като караше редом с него почти минута, преди да го задмине. Ричър се озоваваше очи в очи с шофьорите и техните празни кабини. Всичките бяха възрастни мъже.

Жена ми би заявила, че изпитваш чувство за вина, породено от… нещо.

Погледна надясно към отсрещния хоризонт, който се простираше от другата страна на автобуса.

Накамура прекоси коридора, който водеше до ъгловия кабинет на лейтенанта, и влезе. Той вдигна поглед. Очите му блестяха неспокойно.

— Голямата стъпка си тръгна — каза тя. — Скорпио отговори на въпроса му. Следваща спирка — Уайоминг.

— Какво има в Уайоминг?

— Скорпио е получил пръстена от някой си Портърфилд от градче на име Мюл Кросинг. Преди около шест седмици.

— И как Голямата стъпка накара Скорпио да се разприказва?

— Като елиминира охраната му. Сигурно Скорпио е разбрал, че той е следващият.

— Видя ли го с очите си?

— Не съвсем — призна Накамура. — Стана много бързо. Не мога да се закълна какво точно се случи. Не мога да свидетелствам в съдебната зала.

— В такъв случай не разполагаме с нищо — отвърна лейтенантът. — Дори сме направили крачка назад. Телефоните на Скорпио мълчат. Това означава, че е отишъл в дрогерията и си е купил апарат с предплатени минути. Което пък означава, че не можем да проследим на кого или къде се обажда.

На близо хиляда и петстотин километра на изток от Рапид Сити една жена на име Тифани Джейн Макензи набра мобилния телефон на Тери Брамал. Тя седеше в скъпата кухня на просторната си къща в стил Тюдор, разположена на Златния бряг, северно от центъра на Чикаго. Звъня, звъня, но никой не вдигна. Включи се гласова поща и мъжки глас я подкани да остави съобщение.

— Господин Брамал, обажда се Тифани Макензи. Исках да разбера дали сте постигнали някакъв напредък към момента или не. И в двата случая бих желала да ви чуя, затова ви моля да се свържете с мен при първа възможност. Благодаря и дочуване.

След това госпожа Макензи използва телефона, за да провери електронната си поща и да посети любимите си интернет страници, стаи за чат и форуми.

Брамал не ѝ отговаряше.

Ричър слезе от автобуса в Бъфало. Вариантите оттук нататък бяха ограничени. Нямаше директна връзка с Ларами. Линията стигаше до близкия Шайен, но първият автобус тръгваше чак на следващия ден. Затова Ричър потегли пеша, като се ориентираше по табелите за магистрала 25, водеща на юг. Когато стигна до нея, протегна ръка с насочен нагоре пръст. Прецени, че шансът някой да го качи скоро е петдесет на петдесет. Ези или тура. На негова страна бе дружелюбното население, което не страдаше от ирационални страхове. В същото време обаче почти нямаше трафик. Въпросното дружелюбно население бе малобройно и разпръснато на огромна територия. Какво да се прави, Уайоминг. По-голямата част от щата изобщо не бе населена.