Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Намираш тази история за добра?

— За много добра — увери го Ричър. — Стига да си спомниш името на човека, дошъл от друг град.

— От друг щат — каза Скорпио. — Точно това се случи. Горе-долу. Някакъв тип от Уайоминг, останал без пукната пара. Помогнах му.

— Кога?

— Преди шест седмици… може би.

— Откъде по-точно в Уайоминг?

— Мисля, че беше малко градче на име Мюл Кросинг.

— Как се казваше?

— Мисля, че беше Саймур Портърфилд. Но спомена, че му викали Сай.

Накамура продължаваше да наблюдава от другата страна на улицата. Ричър се изправи и прескочи единия охранител. Погледна към сушилнята. Беше по-голяма от онези, които хората слагаха в домовете си. Нищо чудно да успееше да напъха Скорпио вътре.

— Искаш ли да изляза отзад? — попита той.

Скорпио поклати глава.

— Не. Излез отпред.

Ричър прескочи и другия охранител и излезе навън. Лъхна го топъл въздух, който довя свежо ухание. Той зави наляво по тротоара. Чу как Накамура запали двигателя на колата си. Чу въртенето на гумите на място, потеглянето, а секунди по-късно колата спря до него. Беше същият модел като на Скорпио, само че малко по-ниска и синя.

Накамура свали прозореца. Черна коса, черни очи, строго изражение.

— Качвай се — нареди тя.

— Ядосана ли си ми?

— Предупредих те да не вършиш престъпления на места под моя юрисдикция.

— Бяхме вътре в пералнята. Това брои ли се?

— Хитруваш! А аз се старая да държа нещата под контрол!

Ричър отвори вратата и се качи. Отмести седалката назад, за да направи място за краката си.

— Извинявай. Знам, че се стараеш. Скорпио е костелив орех.

— Какво ти каза?

— Някакъв тип от Уайоминг на име Сай Портърфилд донесъл пръстена преди около шест седмици. Скорпио призна, че е свързан с Джими Плъха в Уисконсин. Част е от верига, която върви от изток на запад покрай магистрала деветдесет.

— Не можем да го докажем.

— Освен това плаща на служители в ресторантите да му снасят информация. А това е само една от множеството мрежи, които ръководи. Нищо чудно да се окаже и кварталният букмейкър. Или лихвар.

— И това не можем да докажем.

— Не съм сигурен колко успешен бизнес върти. Колата му е отвратителна таратайка, която не струва и сто долара, а оръжието на горилите му е по-старо от теб.

— Колата добре ли работи?

— Предполагам.

— А оръжията щяха ли да свършат работа?

— Вероятно. Револверите обикновено са доста надеждни.

— Това е Южна Дакота. Хората са пестеливи. Аз лично смятам, че Артър Скорпио изкарва доста пари.

— Окей.

— Къде са револверите сега?

Ричър ги извади от джобовете си и ги остави на задната седалка.

— Благодаря — каза Накамура.

— Той крие нещо в офиса си — продължи Ричър. — По-логично беше да разговаряме там. И още по-логично беше да си тръгна през задната врата. Сигурно е предположил, че ще ме спреш и ще започнеш да ми задаваш въпроси. За него щеше да е по-добре, ако бях излязъл отзад. Той обаче не ми позволи. Трябва да проверите какво има там.

— Нуждаем се от съдебна заповед.

— Нали подслушвате телефона му. Може да изтърве някоя глупост. Залагам десет долара, че в момента звъни на Портърфилд в Уайоминг.

— Там ли отиваш?

— Веднага щом намеря карта. Бил в някакво градче на име Мюл Кросинг. Никога не съм го чувал.

Накамура извади телефона си. Плъзна пръст по дисплея, написа нещо, зачака и накрая каза:

— Намира се близо до Ларами.

Протегна телефона си, за да му покаже картата, и отбеляза:

— По-близо е до магистрала осемдесет, отколкото до деветдесет.

— Гъстотата на населението рязко намалява на запад от тук. За каквато и верига да става въпрос, тя се нуждае от повече разклонения, за да функционира нормално. Нищо чудно в Уайоминг, Монтана и Айдахо да има много Портърфилдовци, които захранват Скорпио, както притоците реката. Наблюдавате ли посетителите му?

— Опитваме се от време на време. Засичали сме коли и мотори на задната алея, някои от които с номера от други щати. Доста хора влизат и излизат през задната врата.

— Трябва да надникнете в задната стаичка. Обзалагам се, че не е пълна с кашони прах за пране. Този тип няма клиенти.

Накамура се замисли, после каза:

— Благодаря за отчета.

— Няма нищо — отвърна Ричър.

— Да те откарам донякъде?

— До автогарата. Ще взема първия автобус, който отива на запад към магистрала деветдесет. Ще сляза в Бъфало и ще продължа на юг към Ларами.

— Това трябва да е автобусът за Сиатъл.