Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър се обърна към Скорпио и каза:

— Джими Плъха ти е оставил гласово съобщение, затова си наел тези хора. Предупредил те е, че идвам. Ето ме тук. От теб зависи колко дълго ще остана.

— Първо, нямам представа за какво говориш — отвърна Скорпио — и, второ, знаеш ли кой седи в онази синя кола отсреща?

— Ченге. Инспектор Накамура.

— Която редовно ме преследва и тормози, както сам виждаш. Поради причини, които нямат нищо общо с истината. Но този път може да има полза от нея. Ти си проникнал незаконно тук и тя може да те арестува. Една полза от данъците, които плащам.

— Плащаш данъци?

— Обвиняваш ли ме в нещо?

— Не съм проникнал незаконно. Ти ме покани тук. При това настоятелно.

— Опитвам се да ти кажа да пъхнеш глупавите си заплахи там, където слънцето не огрява. От мен зависело колко дълго ще останеш. Какво ще направиш, при положение че сме под полицейско наблюдение?

— Знам името ѝ, защото разговаряхме. Каза ми, че не се радваш на особена популярност в полицейското управление.

— Чувството е взаимно.

— Това е кодова фраза. Преведена на обикновен английски, означава, че мога да ти откъсна ръката и да те пребия до смърт с нея, а полицията няма да ми попречи. Нещо повече, ченгетата ще поканят публика и ще продават билети за това зрелище.

— Каква кодова фраза? И ти ли си ченге? Откъде се взе?

— Ченгета ли очакваш? Сбъркал си с мен. Аз съм обикновен човек, който иска да ти зададе въпрос. Отговори ми и ще си тръгна.

— Не ме попита как те открих — отвърна Скорпио.

— Няма нужда. Досетих се вече. Благодарение на мястото, където се появи твоят охранител. Бил е човек от персонала на китайския ресторант. Подхвърлил си му някой и друг долар. Работещите в подобни заведения са доста приказливи. И всичките имат мобилни телефони. Така си разменят съобщения. Резултатът е чудесна малка мрежа от информатори. Нископлатена и недооценена. Казали сте им кого търсите. На базата на гласовото съобщение, оставено от Джими. Оглеждайте се за Голямата стъпка, излязъл от гората. Така се е изразил Джими, нали?

— Не познавам никакъв Джими. Това се опитвам да ти кажа. Мога да си седя тук и да отричам чак до вечерта. И ти нищо не можеш да ми направиш, защото отвън те гледа едно ченге.

— Тя може да си тръгне.

— Не, няма. Ще стои тук цял ден. Няма да си тръгне преди нас. Какво ще направиш тогава? Ще хукнеш след нас? Което ме подсеща нещо друго. Пожелавам ти приятно прекарване в града. Няма да те обслужат никъде. Няма да получиш нищо за ядене. Няма да получиш нищо за пиене. Няма да получиш дори легло. Още една мрежа, която работи за мен.

— Не се съмнявам, че си местният Ал Капоне — отвърна Ричър. — Въпреки че се возиш в най-скапаната кола на света.

— Я се разкарай! Губиш времето на всички ни. Не можеш да направиш нищо. Не и докато се намираш под полицейско наблюдение. И не ми говори за разни кодове. Ама че глупост! Та това е Америка.

— Искаш ли да пробваме? — предложи Ричър. — Аз ще те ударя по лицето и ще засечем времето. Да видим кога ще се появи Накамура.

Двете горили пристъпиха към Ричър. Не извадиха оръжие. Не го удариха, не го побутнаха. Не можеха да го направят. Накамура гледаше. Застанаха от двете страни на стола на Скорпио, после пристъпиха крачка напред. Препречиха пътя на Ричър, който стоеше с лице към тях, на една ръка разстояние. Така образуваха малък равностранен триъгълник.

— Още ли гледа? — попита Ричър.

— По-внимателно от всякога — отвърна Скорпио.

— Ще отговориш ли на въпроса ми?

— Сбъркал си човека.

— Добре — каза Ричър. — Разбрах.

Той вдигна ръка във въздуха в жест на примирение, с който сякаш признаваше поражението си, сякаш искаше време да си помисли или да направи нещо друго, което би могло да му помогне. Замисли се и каза:

— Ами ако…

Но не довърши въпроса. Вместо това постави длан на челото си и го разтри, сякаш се опитваше да облекчи главоболие или да намери подходящата дума, след което вдигна и другата си ръка и прокара пръсти през косата си с бързо движение напред-назад. Накрая свали ръце и постави пръсти пред устата си, точно над присвитите си устни, все едно се бе замислил за нещо. Разтри очи и притисна силно двете си слепоочия като човек, който се намира на една крачка от решението.

В резултат на всичко това двете ръце на Ричър се озоваха на нивото на очите му, без никой да заподозре каквото и да било. Дясната му ръка се изстреля напред и се върна назад с невероятна скорост — движението приличаше на стрелкане на змийски език, пръстите му се свиха в юмрук и удариха в лицето мъжа, който стоеше вдясно от стола на Скорпио. В удара нямаше особена сила. Резултатът бе счупен нос може би. Нищо повече. Но това бе достатъчно. Целта бе да извади този тип от строя за една секунда. По пътя си назад същата тази дясна ръка, подпомогната от въртеливо движение в кръста и раменете, нанесе мощно кроше в гърлото на мъжа, застанал вляво от стола на Скорпио. Гърлото бе за предпочитане пред лицето. Нямаше кости. Мъжът отляво падна на пода като чувал с картофи.