Ли Чайлд - Точно в полунощ

Във втория хотел уведомиха Ричър, че Терънс Брамал е напуснал преди трийсет минути. А може би дори по-малко, каза рецепционистката. Може би двайсет. Тя провери в компютъра кога Брамал е платил сметката, за да бъде съвсем сигурна. Преди двайсет и седем минути. Появил се на рецепцията с кожена пътна чанта в едната ръка и кожено куфарче в другата. Платил и тръгнал към колата си, която се намирала на платения паркинг. Черен джип с номера от Илинойс. Потеглил към магистралата, но никой не можел да каже дали е тръгнал на изток или на запад.

— Имате ли номера на мобилния му телефон? — попита Ричър.

Жената погледна екрана. Лявата колонка, помисли си Ричър, на една трета от началото на страницата.

— Не мога да ви го съобщя — отвърна служителката.

Ричър посочи основата на стената зад гърба ѝ.

— Това там хлебарка ли е? — попита той.

Дума, която нито една служителка в хотел не искаше да чува.

Жената се обърна да погледне. А Ричър се наведе над преградата и протегна врат. Лявата колонка, на една трета от началото на страницата. Десет цифри.

Миг по-късно Ричър се изправи.

Жената се обърна.

— Не видях нищо — каза тя.

— Фалшива тревога — отвърна Ричър. — Извинете. Може да е била просто сянка.

Ричър откри обществен телефон във фоайето на китайски ресторант. Хромиран телефон, окачен на стена, тапицирана с червено кадифе. Отблизо комбинацията не изглеждаше толкова лъскава и елегантна. Хромът бе издраскан, а кадифето — протрито и осеяно с мазни петна.

Той набра мобилния телефон на Брамал. Остави го да звъни дълго, но детективът не отговаряше. Ричър не бе изненадан. Човекът вероятно караше по магистралата. Нищо чудно да бе от хората, които поставят безопасността на първо място. Може би именно така бе оцелял толкова години във ФБР.

Никакъв отговор.

Прозвуча запис, който подкани Ричър да остави съобщение.

— Господин Брамал, казвам се Ричър — представи се той. — Снощи се засякохме на бара за сандвичи, а тази сутрин в кафенето. Разбрах, че следите Артър Скорпио във връзка с издирване на безследно изчезнал. Аз също наблюдавах Скорпио, тъй като се опитвам да проследя пътя на една крадена вещ. Мисля, че трябва да се срещнем и да обменим информация. В случай че тук има нещо гнило. Може да си бъдем полезни. Няма как да ми се обадите, тъй като нямам телефон, затова ще ви потърся по-късно. Благодаря и дочуване.

Затвори. Излезе от тапицираното с кадифе фоайе и се озова на тротоара.

Черният седан на Артър Скорпио спря до бордюра. Точно пред него. На нивото на бедрото му. Прозорецът се спусна надолу. Горилата, която допреди малко бе стояла до входа на пералнята, каза:

— Качвай се в колата.

Охранителят държеше в ръката си оръжие. Револвер. Доста износен и издраскан. Трийсет и осем калибров „Смит и Уесън“ с пет гнезда в барабана. С къса цев. Изглеждаше малък в ръката на охранителя. В дясната му ръка. Беше се навел над празната седалка и се прицелваше странично през отворения прозорец на предната дясна врата с извита ръка и усукано рамо.

— В колата — повтори той.

Ричър не помръдна. Имаше избор. Животът е пълен с възможности за избор. Най-лесната бе просто да си тръгне. Да продължи по тротоара в посоката, в която се бе движила колата. Десняк, който се прицелва от автомобил с ляв волан — това поставяше сериозен геометричен ребус. Предното стъкло пречеше. Шофьорът не можеше да стреля през него. Куршумът щеше да се отклони и да пропусне. А това не бе разумно. Рапид Сити определено не се нареждаше сред най-тихите и мирни градове в Щатите, но не бе и някой от южните квартали на Ел Ей. Стрелбата рано сутрин щеше да привлече внимание. Особено в центъра, близо до хотелите и ресторантите. Полицейските патрули щяха да реагират много бързо. И охранителят на Скорпио трудно щеше да обясни дупката в предното стъкло на колата.

Следователно горилата щеше да се помести. Щеше да изключи от скорост, да свали предпазния колан, да вдигне подлакътника, да се премести на другата седалка и да протегне дясната си ръка през прозореца. Което щеше да отнеме известно време. През което Ричър нямаше да стои на едно място. А онзи тип разполагаше само със стар револвер с шестсантиметрова цев. Това определено не бе точно оръжие. Гарантирано щеше да пропусне, особено при скоростта, с която щеше да се движи Ричър.

По-бързият вариант бе охранителят да се покаже през прозореца на шофьорската врата. Но как? Трябваше да се завърти странично, да плъзне горната част на тялото си навън и да освободи дясната си ръка, все едно облича тесен пуловер. Така първо щеше да се подаде навън чак до кръста, а после — да се завърти, да се прицели, да стреля. Само че в този момент най-вероятно щеше да загуби равновесие и да падне през прозореца. Неточно оръжие и стрелец, вкопчил се в страничното огледало. Комбинация, която изобщо не притесняваше Ричър.