Ли Чайлд - Точно в полунощ

Втори ден поред Глория Накамура отиваше рано на работа. Паркира колата си и се качи по стълбите. Секретарката я уведоми, че лейтенантът иска да я види. Веднага щом се появи. Бързо, но не спешно. Гласът му звучал сравнително спокойно по телефона. Не бил особено ядосан.

Накамура остави чантата си на бюрото и тръгна към кабинета на лейтенанта. Той заемаше ъгловото помещение в далечния край на коридора. Човекът бе спечелил битката с рака, но бе излязъл от нея кожа и кости. Въпреки това изглеждаше озарен от някаква необикновена вътрешна енергия. Бе останал на служба, макар да бе навършил години за пенсия, и бе решил да извлече максимума от това. Да извърши велики дела. Дълбоко в себе си Накамура смяташе, че срещата със смъртта е подействала отрезвяващо на лейтенанта. Човекът се страхуваше да не бъде забравен.

Завари го зад бюрото му. Четеше имейли.

— Изпратила си ми информация за Артър Скорпио — каза той.

— Да, шефе — отвърна Накамура. — Гласово съобщение от Уисконсин. Но ситуацията претърпя развитие.

— Голямата стъпка е тук?

— Да, шефе, така смятам. Но преди него се е появил някакъв частен детектив от Чикаго.

— Той пък какво иска?

— Не казва. Но го проверих. Специалист по издирване на безследно изчезнали е. Много скъп детектив.

— И кой е изчезнал?

— Около два милиона души в цялата страна.

— Имаме ли основания да подозираме, че някой от тях е прал дрехите си при Скорпио?

— Никакви.

— Разкажи ми за Голямата стъпка.

— Ветеран от армията на име Джак Ричър. Попаднал на пръстен от „Уест Пойнт“ в някаква заложна къща и решил да проследи как е попаднал там.

— Това да не му е хоби?

— Не, по-скоро е въпрос на военна чест. Или морално задължение. Нещо на границата на сантименталното според мен.

— Каква е връзката със Скорпио?

— Вероятно пръстенът е бил откраднат и продаден от Скорпио на рокер в Уисконсин на име Джими Плъха, който на свой ред го е препродал на собственика на заложната къща, където Голямата стъпка, тоест Ричър, го е видял. Според Ричър собственикът на заложната къща му е съобщил името на Джими, който пък му е съобщил името на Артър Скорпио. Сега той иска от Скорпио следващото име. И така нататък, до края на веригата. Ричър държи да върне пръстена на законната му притежателка.

— Скорпио няма да му каже нищо.

— Предполагам, че ще му каже. Не мисля, че Ричър ми разкри цялата истина около случилото се в Уисконсин. Едва ли рокер, който пласира крадени вещи, ще разкрие доброволно каквото и да било за своя бизнес. Особено името на доставчика. Трябва да прослушате записа. Джими Плъха звучи уплашен.

— От Голямата стъпка?

— Видях го с очите си, шефе. Трябва да го приберат в зоопарка.

— Смяташ ли, че и Скорпио ще се уплаши?

— Мисля, че при всички случаи ще имаме тежко престъпление. Или Ричър ще го притисне твърде силно, или Скорпио ще отвърне твърде силно.

С тези думи Накамура зачака решението на своя началник.

— Мисля, че трябва да подновим наблюдението — каза лейтенантът.

— Да, шефе — кимна Накамура и въздъхна с облекчение.

— Само ти. Няма да го изпускаш от поглед. И няма да се криеш. Искам да се поизпоти.

— Може да ми потрябва подкрепление. Може да се наложи да се намеся.

— Не — отвърна шефът. — Няма да се намесваш. Нека събитията следват естествения си ход. И в двата случая печелим. Ако Скорпио нарани този Ричър, чудесно, най-после ще разполагаме с нещо срещу него. Ти ще станеш свидетел на това престъпление. От друга страна, ако Ричър нарани Скорпио, пак е чудесно. Колкото по-тежка телесна повреда му нанесе, толкова по-добре. Освен това винаги можеш да арестуваш Ричър, ако желаеш. За престъплението, което той ще е извършил. Ако решиш да повишиш разкриваемостта или нещо подобно.

Ричър напусна закусвалнята през кухненската врата и се върна обратно по задната алея. Не искаше охранителят на входа да го види. Засега. Сравнението с Голямата стъпка нямаше да остави и капка съмнение у онзи тип кой е той. Забележеше ли го, мигом щеше да уведоми Скорпио. По-добре беше да не го тревожи отсега.

Заобиколи на безопасно разстояние, след което се насочи към центъра на града в търсене на по-добър хотел от своя. Хотел, в който би отседнал бивш агент на ФБР. Нито някое долнопробно място, нито някой петзвезден палат. Вероятно хотелска верига с обекти из цялата страна, ориентирана към средната класа. Нищо чудно този Брамал да имаше карта за лоялен клиент.

Ричър откри четири възможни хотела. Влезе в първия и попита жената на рецепцията дали имат гост на име Терънс Брамал, слаб, дребен, с костюм и вратовръзка. Ако е дошъл с кола, номерата най-вероятно ще са от Илинойс. Жената затрака по клавиатурата, погледна екрана и отвърна, че съжалява, нямали гост с подобно име.