Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Преди три години.

— След какво?

— След пет трудни мисии в Ирак и Афганистан.

— Какво е правила там?

— Неприятни неща, предполагам.

— Дребничка ли е?

— Като птиче.

— Тя е — заяви Ричър. — Време е да вземете решение, господин генерал. Какво ще правите?

Началникът на „Уест Пойнт“ не отговори.

Ричър, който не откъсваше поглед от витрината, видя черен седан да намалява и да спира от другата страна на улицата. Точно пред обществената пералня. Шофьорската врата се отвори. От колата слезе висок и слаб мъж. Петдесетинагодишен. Посребрената му коса бе подстригана късо. Бе облечен в черен костюм и бяла риза, закопчана догоре, но без вратовръзка. Спря на тротоара за секунда и погледна въпросително охранителя до вратата, който поклати глава, сякаш за да каже: Никакви проблеми, шефе.

Артър Скорпио.

Той кимна на охранителя, мина покрай него и влезе вътре.

Горилата напусна поста си, тръгна в противоположната посока, качи се в колата на Скорпио и потегли. Вероятно за да я паркира в някоя пряка или на алеята отзад. Вероятно щеше да отсъства пет минути. Първото от две подобни отсъствия. По-късно, в края на работния ден, щеше да отиде, за да докара колата. Два петминутни прозореца дневно.

Тази информация можеше да се окаже полезна.

В ухото на Ричър прозвуча гласът на началника на „Уест Пойнт“:

— Тя може да не иска да я намерите. Не ви ли е минавало през ума? Хората се връщат променени от тези места. Особено след пет мисии.

— Не се опитвам да ѝ продам екскурзия до Мексико. Ще я открия, ще я наблюдавам отдалече и ако преценя, че всичко е наред, ще си тръгна.

— А как ще я откриете? Тя е изчезнала. Името ѝ ще ви помогне ли?

— Няма да ми навреди — отвърна Ричър. — Ще проследя пръстена и ще открия някой, който я познава.

— Името ѝ е Серина Роуз Сандерсън — каза генералът.

Ричър продължаваше да гледа през витрината и видя, че охранителят се появява отново, след като е паркирал колата на Скорпио. Зае предишното си място, облегна се на стената вляво от вратата на пералнята и скръсти ръце с невъзмутимо изражение. Отсъства от поста си малко повече от пет минути. Вътре все още нямаше клиенти.

Ричър попита по телефона:

— И откъде е Серина Роуз Сандерсън?

— Когато е постъпвала при нас, е посочила, че родният ѝ щат е Уайоминг — отговори генералът. — Само с това разполагаме. Смятате ли, че се е върнала там?

— Зависи — каза Ричър. — Домът е първото място, където се връщат някои хора. И последното за други. Какво още можете да ми кажете?

— Завършила е, преди аз да заема този пост — отвърна началникът, — но досието ѝ е впечатляващо. Била е много близо до върха, но е останала в подножието му. Никога не е била сред първите пет, но винаги сред първите десет. Избрала е пехотата, което през две и пета година се е смятало за добро решение за жена. Знаела е, че никога няма да попадне на бойната линия, но е предполагала, че хаосът ще я изтика достатъчно близо до фронта. Не се съмнявам, че точно това се е случило. Поделенията за непосредствена поддръжка са били доста натоварени. Непрекъснато са доставяли боеприпаси и продоволствия, което е довело до множество крайпътни инциденти. Плюс изтегляне в тила на повредени бойни машини, което би могло да я изложи на вражески огън. Трябвало е да носи оръжие дори когато не е била на служба. Не се съмнявам, че е попадала в престрелки. Тези поделения дават доста жертви. Получила е „Бронзова звезда“ и „Пурпурно сърце“, което означава, че е била ранявана.

— Чин?

— Майор — отвърна началникът на „Уест Пойнт“. — Като вас. По време на последната си мисия е изпълнила много отговорна задача. Ръководила е войниците умело. Академията би трябвало да се гордее с нея… поне на хартия.

— Благодаря ви, господин генерал — каза Ричър.

— Действайте, но внимателно.

— Не се притеснявайте.

— Въпреки това се притеснявам.

— Защо?

— Прочетох и вашето досие — обясни генералът. — Ако го погледна под съответния ъгъл, ще видя какво се крие зад думите. Били сте ефективен, но твърде безразсъден.

— Наистина ли?

— Знаете го много добре. Но винаги ви се е разминавало.

— Така ли?

— Всеки път. Винаги сте се измъквали с лавров венец.

— В такъв случай направете логичния извод, господин генерал. Не съм бил безразсъден. Разчитал съм на изпитани методи, на които отново ще разчитам. Това е точно обратното на безразсъден.

— Позвънете ми отново — каза генералът. — Искам да знам какво се е случило със Сандерсън.