Ли Чайлд - Точно в полунощ

Накамура докосна бутона за пауза.

— И защо смятате, че това съм аз? — попита Ричър.

Тя докосна дисплея отново и записът продължи.

Джими каза: „Видиш ли го, отнеси се сериозно към него. Това е съветът ми. Този тип е като Голямата стъпка, излязъл от гората. Успех“.

Накамура изключи телефона си.

— Голямата стъпка? — възкликна Ричър. — Това не е много ласкателно.

— За какъв предмет става въпрос? — попита Накамура.

— Има ли значение? — отвърна Ричър. — Искам само да задам на Скорпио един въпрос. После ще си тръгна.

— Ами ако не ви отговори?

— Джими от Уисконсин ми отговори.

— Какъв предмет? — повтори Накамура.

Ричър бръкна в джоба си и извади пръстена. Уест Пойнт 2005. Златен филигран, черен камък, малък размер. Остави го на масата. Накамура го взе. Сложи го на безимения пръст на дясната си ръка. Влезе с лекота. Дори ѝ беше широк. Но тя все пак бе висока метър и петдесет и два-три и тежеше около четирийсет кила. Пръстите ѝ бяха тънки като моливи.

Накамура свали пръстена. Претегли го в дланта си. Погледна гравираните инициали.

— Коя е С. Р. С.? — попита тя.

— Нямам представа — отвърна Ричър.

— Каква е историята?

— Намерих го в една заложна къща в малко градче в Уисконсин. Човек трудно се разделя с подобна вещ. Тази жена е полагала огромни усилия в продължение на четири години, за да заслужи подобен пръстен. И всеки ден някой се е опитвал да я пречупи и да я накара да се откаже. Така стоят нещата в „Уест Пойнт“. Учила е там в годините непосредствено след Единайсети септември. Трудни години. А след тях дойдоха още по-трудни — Ирак, Афганистан… Предполагам, че тази жена би могла да продаде колата си или часовника, който е получила от леля си за Коледа, но не и пръстена.

— Джими ли е собственикът на заложната къща?

Ричър поклати глава.

— Не, той е местен рокер. Известен е като Джими Плъха. Продал е пръстена заедно с още куп дреболии. Получил ги е от Артър Скорпио тук, в Рапид Сити. Затова искам да разбера как са попаднали у Скорпио. Това е единственият въпрос, който искам да му задам.

— Няма да ви каже.

— Същото твърдеше и собственикът на заложната къща по отношение на Джими Плъха.

Накамура не отговори. Погледна през прозореца. На отсрещния тротоар не се случваше абсолютно нищо. Сервитьорката се върна със закуската на Ричър. Палачинки, яйца, бекон, кленов сироп. Изглеждаше добре. Той помоли за още кафе. Накамура си поръча чай и пълнозърнест мъфин. Ричър прибра пръстена в джоба си.

Мъжът с вратовръзката стана и си тръгна.

В пералнята не се случваше нищо.

— Какъв частен детектив е той? — попита Ричър.

— Не съм казала, че е частен детектив — отвърна Накамура.

— Аз ви споделих някои неща. Сега е ваш ред.

Сервитьорката донесе мъфина на Накамура. Беше голям колкото главата ѝ. Тя отчупи залче с размерите на грахово зърно и го лапна, след което каза:

— Идва от Чикаго. Името му е Тери Брамал, пенсиониран агент от ФБР. Специалист в издирването на безследно изчезнали.

— И кого търси тук?

— Нямам представа.

— Да не би Скорпио да се занимава и с отвличания?

— Едва ли.

— И въпреки това господин Брамал от Чикаго наблюдава неговата пералня. Не само тази сутрин. Беше тук и снощи. Видях го в магазина за хранителни стоки.

— Пристигнали сте снощи?

— Доста късно — кимна Ричър.

— Пристигнали сте директно от Уисконсин. Това означава, че случаят е важен за вас.

— Можех да дойда и по-рано, но се отбих в Сиукс Фолс и пренощувах там.

— Как измъкнахте името на Артър Скорпио от Джими Плъха?

— Попитах го любезно.

Накамура не отговори. Ричър се зае със закуската си, а тя отпи от чая си. Настъпи продължително мълчание. Накрая Накамура каза:

— Артър Скорпио не се радва на особена популярност в полицейското управление.

— Разбирам.

— Въпреки това съм принудена да ви предупредя официално да се въздържате от извършване на каквито и да било незаконни действия на места под наша юрисдикция.

— Не се притеснявайте — отвърна Ричър. — Само ще му задам един въпрос. Законът не го забранява.

— А ако не ви отговори?

— Предполагам, че това е само теоретична възможност.

Накамура извади визитка от дамската си чанта. Остави я на масата до чашата си с кафе и каза:

— Това са моите телефони. Служебен и мобилен. Позвънете ми, ако решите да поговорим. Скорпио е опасен човек, не го забравяйте.

Тя остави и пет долара на масата. За чая и мъфина. След което стана и си тръгна. Отвори вратата, излезе на тротоара и се скри от погледа му.