Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър плати стаята и попита:

— Къде наблизо мога да си изпера дрехите?

— Какви дрехи? — зачуди се жената. — Не видях да носите чанта.

— Теоретично. Ако носех чанта.

— Трябва да отидете в обществена пералня.

— И колко такива има тук?

— А на вас колко ви трябват?

— Някои може да са по-добри от други.

— От дървеници ли се притеснявате? Не би трябвало. Нали затова са пералните. Включвате сушилнята и те умират. Аз така правя с чаршафите.

— Радвам се да го науча — отвърна Ричър. — Колко обществени перални има в Рапид Сити? Любопитен съм, това е всичко. Искам да опозная града.

Възрастната дама се замисли и понечи да му отговори, но се спря. Държеше на точността, затова не искаше да разчита единствено на паметта си. Нуждаеше се от потвърждение. Извади местните „Жълти страници“ от чекмеджето. Провери на О, а после и на П.

— Три — отговори тя.

— Познавате ли собствениците?

Тя отново се замисли. Отначало изражението ѝ бе скептично — откъде можеше да познава такива хора, — но после се промени, спомни си кого е срещнала някога на събрание на местната търговска палата, по време на някоя политическа кампания или просто на коктейл.

— В интерес на истината, познавам двама от тримата — отвърна жената.

— И как се казват?

— Има ли значение?

— Търся човек на име Артър Скорпио.

— Е, той е третият — каза тя. — Изобщо не го познавам.

— Но сте чували за него, нали?

— Градът е малък. Хората говорят.

— И?

— Не се ползва с добро име.

— По-точно?

— Става въпрос за клюки. Не би трябвало да ги повтарям. Но племенницата на една приятелка работи в полицейското управление и казва, че досието му е доста дебело.

— Чух, че търгува с крадени вещи — каза Ричър.

— Полицай ли сте?

— Не. Най-обикновен човек.

— И какво искате от Артър Скорпио?

— Да му задам един въпрос.

— Трябва да бъдете крайно предпазлив. Скорпио не е никак дружелюбен.

— Ще го попитам любезно — обеща Ричър.

В „Жълти страници“ имаше карта на Рапид Сити. Възрастната жена я откъсна внимателно и отбеляза хотела и пералнята на Скорпио. Сгъна картата на четири и я подаде на Ричър. Предполагаше, че той ще отиде там на сутринта, но Ричър реши да не отлага. Наближаваше десет. Прекоси няколко потънали в мрак улици, а намереше ли светеща улична лампа, спираше под нея, за да разгледа картата. На един ъгъл видя супермаркет, който работеше до късно. Пералнята на Скорпио се намираше на половин пряка след него.

Ричър я откри на точното място, указано на картата. Зад отдавна изсъхнало дърво. В средата на улицата, в центъра на голяма сграда, която се простираше от пряка до пряка. В момента пералнята не работеше. Двукрилата врата бе затворена, а дръжките ѝ бяха омотани с верига, заключена с катинар. Самата врата бе стъклена, а до нея имаше широка витрина. Вътре цареше сумрак, виждаха се перални машини, строени в редица покрай стената, големи и призрачно бели, на другата стена — пластмасови столове, а над тях машини за монети, диспенсери за сапун, омекотител и салфетки. Всичко изглеждаше много евтино.

От другата страна на улицата, вляво, имаше магазин за хранителни стоки, аутлет за обувки и две-три празни помещения, а вдясно се намираше кафене. Евтино и непретенциозно. Витрината бе малка, но през нея можеше да се държи под око пералнята. Дано храната е прилична, помисли си Ричър. И кафето.

Ричър свърна в страничната пряка, зави по алеята и откри задния вход на пералнята. Вратата беше огнеупорна, изработена от стоманена ламарина. Стандартно промишлено производство, нищо специално. Вероятно такова бе изискването на общинската администрация или на застрахователната компания. И отзад бе заключено.

Ричър се върна обратно. Премери с крачки дълбочината на сградата, от задната алея до предната улица. Оказа се прекалено голяма. Два пъти по-голяма от дълбочината, която установи през витрината на обществената пералня. Което означаваше, че отзад има още едно помещение с почти същите размери. Склад може би или офис, където Скорпио въртеше онзи бизнес, който даваше храна на слуховете.

Постоя в тъмнината около минута, после се върна по обратния път. Отби се в магазина за хранителни стоки на срещуположния ъгъл. Реши, че чаша кафе ще му се отрази добре. А може би и един сандвич. Беше гладен. Забеляза, че някой друг също е влязъл да засити глада си. Стоеше на бара, където се сервираше храна, и пиеше кафе от пластмасова чаша. Беше дребен мъж, стегнат и жилав, с тъмен костюм и вратовръзка. Очевидно си бе поръчал обилна вечеря, която включваше пържено яйце и огромни количества настъргано сирене. Явно не се безпокоеше за холестерола си. Продавачът уви остатъците от вечерята в хартия, а после и в алуминиево фолио. Подаде ги на мъжа с костюма, който се обърна, мина покрай Ричър и се насочи към вратата.