Ли Чайлд - Точно в полунощ

Междувременно Ричър промени посоката на въртене на тялото си и заби също толкова силно кроше в гърлото на човека вдясно. Идеална симетрия. По-малко от три секунди от началото до края.

Максимална оценка за сила. Максимална оценка за стил.

Охранителят вдясно падна бавно, като улична лампа при автомобилна катастрофа. Ричър чу тупване върху линолеума, последвано от пукот на кости. Самият той не помръдна от мястото си, сякаш нищо не се бе случило.

— Останахме само двамата — каза Ричър.

Скорпио не отвърна нито дума.

— Ченгето излезе ли от колата? — попита Ричър.

Скорпио отново не отговори.

Ричър се наведе първо наляво, после надясно и извади револверите от джобовете на двете горили. Бяха абсолютно еднакви. „Смит и Уесън“, на вид по-стари от самия Ричър. Прибра ги в джобовете си и повтори въпроса:

— Ченгето излезе ли от колата?

— Не — каза Скорпио.

— А посегна ли към телефона?

— Не.

— Към радиостанцията?

— Не.

— Какво прави?

— Само гледа.

— Помниш ли какво ти казах? Предложих ти да пробваме.

Скорпио не отговори.

Накамура видя двамата охранители да застават пред Скорпио, който се излягаше в пластмасовия си стол като император на трона си. Ричър стоеше с лице към тримата. Съвсем близо. На една ръка разстояние. Размениха няколко реплики. Два въпроса, два отговора. Кратки изречения. По същество. После Ричър се почеса по главата. Като че ли получи някакъв силен спазъм, след което двете горили паднаха без никаква видима причина. Явно той ги бе ударил.

Тя посегна към вратата. Но спря.

Това е чудесно. Няма да се намесваш.

Накамура си пое дълбоко дъх и продължи да наблюдава.

Ричър седна на стола до Скорпио. Настани се удобно, протегна крака и впери поглед пред себе си. Скорпио не помръдна от мястото си. И не каза нито дума. Приличаха на двама възрастни мъже, които гледат футболен мач. Охранителите продължаваха да лежат на пода. Дишаха, но с усилие.

Ричър извади пръстена от джоба си. Претегли го на дланта си.

— Трябва да знам от кого си го получил.

— Никога не съм го виждал — отвърна Скорпио. — Аз съм собственик на обществена пералня.

— Какво имаш в джобовете?

— Защо?

— Ако имаш нещо, трябва да го извадиш. Ще те напъхам в сушилнята. Ако имаш ключове или монети, може да повредиш механизма.

Скорпио погледна сушилнята. Просто не се сдържа.

— Няма да се побера — каза той.

— Ще се побереш — успокои го Ричър.

— Никога не съм виждал този пръстен.

— Но си го продал на Джими Плъха.

— Никога не съм го чувал.

— От теб зависи на колко градуса да наглася температурата. Ще започна с програма за по-деликатно пране. После ще мина на програма за памук и лен. Някой ми каза, че ако искам да убия дървеница, трябва да включа на максимална температура.

Скорпио не отговори.

— Разбирам — отвърна Ричър. — Ти си господин Рапид Сити. Ти си голямата клечка. Ръководиш няколко мрежи. Което си е твой проблем. Възможно е всички тези мрежи да са свързани. В такъв случай един въпрос ще доведе до друг. И така ще разплете цялата паяжина. А ти не можеш да си го позволиш. Затова мълчиш. Разбирам те напълно. Искам само да ти напомня две важни неща, които не бива да забравяш. Първо, на мен не ми пука за нищо. Аз не съм ченге. И няма да задам следващ въпрос. Второ, наистина ще те натъпча в сушилнята. В момента се намираш между чука и наковалнята. Трябва да проявиш креативност. Чел ли си някога книги?

— Разбира се.

— Какви?

— Една… за кацането на Луната.

— Това се нарича научнопопулярна литература. Има и друг вид книги. Наричат се художествена литература. Авторът си измисля разни неща, за да изложи дадена основна идея, мисъл, истина. В твоя случай можеш да ми разкажеш история за някой беден скитник, пристигнал от друг град, който е влязъл тук, за да изпере дрехите си. Нямал е пари, нямал е нищо освен този пръстен, с който се е разделил неохотно срещу няколко пранета и дребни пари за вечеря и нощувка. Пари, които ти си му дал, воден от щедрото си сърце. Инспектор Накамура не би могла да се хване за нищо. Би се получила чудесна история.

— Но така ще призная, че съм продал пръстена на Джими Плъха.

— В това няма нищо незаконно. Ти си собственик на обществена пералня. Редовно носиш монетите в банката, за да ги уедриш. Но не знаеш какво да правиш с един пръстен. За твой късмет, някакъв тип с мотор ти е предложил да го купи. Не си виновен, че той се е оказал престъпник. Не си отговорен за постъпките му.