Ли Чайлд - Точно в полунощ

Ричър се върна на мястото, където Стакли продължаваше да лежи на земята, протегна ръка със стария „Смит и Уесън“, натисна лостчето и пълнителят падна от височина метър и половина. Удари Стакли право по главата. Той извика от болка. Ричър пусна пистолета. Стакли отново извика от болка. Ричър направи същото и със стария ругър, първо пълнителя, после самия пистолет, и със стария спрингфилд, първо пълнителя, после самия пистолет. В резултат получи шест вика от болка.

— Ставай, Стакли — нареди Ричър.

Стакли се изправи с усилие, леко приведен, леко пребледнял. Изпаднал в шок от случилото се. Заразтрива главата си, която явно го болеше. Беше се изправил срещу същия проблем, който бе сполетял двамата каубои предишната вечер. Не успяваш да убиеш някого и когато вдигнеш поглед, се озоваваш лице в лице с него. Това дава ли му власт над теб?

— Отвори отзад — нареди Ричър.

Вратата беше от тънка пластмаса. Стакли я отвори широко и отстъпи назад. Ричър отметна одеялото. Една кутия с разкъсан капак, почти празна. В нея имаше само три опаковки пластири, които се бяха разпилели в пространството, предназначено за повече.

Почти нищо.

Ричър отстъпи назад.

— Стоката явно е на привършване — каза той. — Какво правиш в такъв случай?

— Съжалявам, човече — каза Стакли. — За онова… другото. Нямах избор. Наредиха ми да го направя. Не беше лично.

— Ще обсъдим това по-късно — отвърна Ричър.

— Има един тип. Върша каквото ми нареди. Той ми каза да го направя. Аз не исках. Трябва да ми повярваш.

— По-късно.

— Не вярвах, че тези тук ще те застрелят. Реших просто да отбия номера. За да мога да кажа, че съм опитал, но вината е тяхна.

— Зададох ти въпрос.

— Не помня какъв беше.

— Запасите ти свършват — каза Ричър. — Какво правиш в такъв случай?

Погледът на Стакли издаваше протичането на някакъв мисловен процес. Погледна нагоре, погледна надолу. Промяна, определи Ричър, от печалба към загуба, от надежда към отчаяние. Към капитулация.

Стакли въздъхна в знак на примирение.

— Когато стоката свърши, правя ново зареждане — отвърна той.

— Откъде?

— Има един склад, където отиваш с колата и се нареждаш на опашка. Точно в полунощ.

— Къде се намира този склад?

Стакли замълча, но после каза:

— Разполагаме с телефони за еднократна употреба. Получаваме съобщения.

— И къде е твоят?

Стакли посочи задната част на пикапа.

— В едно отделение отзад — каза той.

— Дай ми го — нареди Ричър.

Стакли се наведе напред. Ричър чу изщракване. Впоследствие си спомни бързата, но хаотична поредица от мисли, преминала през главата му. Някои казват, че целият живот минава като на лента пред очите им, но в случая с Ричър това бяха грешките от последните трийсет секунди, изведени, анализирани, раздути до абсурдни мащаби. До такава степен, че в един момент видя името си в бележка под линия в учебник по психология като прочут пример за човек, приел искрицата в очите на другия за това, което му се иска да означава, а не за това, което в действителност означава.

Стакли не беше капитулирал. Вместо това бе разсъждавал усилено и бе намерил изход. Спасение. Той съвсем не беше глупав. Промяната в погледа му бе от загуба към печалба, от отчаяние към надежда. Ричър не разчете правилно реакцията му. Всъщност я разчете напълно погрешно. Подходи прекалено оптимистично. Явно му се бе искало нещата да се получат по лесния начин. Затова сгреши и по отношение на оръжията. Инстинктивно предположи, че след като е взел три пистолета от Стакли, няма да има четвърти. Тъкмо това го бе накарало да се позабавлява, като ги разглоби и пусне частите им върху главата на Стакли.

Учебникът по психология щеше да изтъкне, че човек, който има три пистолета, като нищо може да крие и четвърти. Особено когато е наркопласьор и върти бартерни сделки. Глупаво.

Стакли се изправи и се обърна. В ръката си държеше пистолет, който бе взел от каросерията на пикапа. Пистолетът бе стар, четирийсет и пет калибров колт с ожулени от дълга употреба стоманени части. Разстоянието между тях бе три метра. Или два и петдесет, ако Стакли направеше крачка напред, преди да натисне спусъка. Трудно можеше да пропусне от подобно разстояние. Един от недостатъците на едрата фигура. Неочаквана еволюционна пречка. Прекалено голяма маса.

Ричър следеше погледа на Стакли. Противникът му разсъждаваше трескаво. Разходи, приходи, плюсове, минуси. Колелцата се завъртяха като на ротативка и на екрана ѝ се появиха три черешки. В краткосрочен план Стакли щеше да реши най-належащия си проблем. А в дългосрочен щеше да впечатли Артър Скорпио и да си създаде репутацията на човек, на когото може да се разчита. Трябваше само да натисне спусъка. Тук и сега. Само веднъж. Единственият недостатък бе мястото. Не можеше да остави трупа на просеката. Трябваше да го замъкне поне на два километра в гората. Но за целта можеше да използва каубоите. Те щяха да свършат работата за една безплатна опаковка пластири. А за две щяха да влачат трупа чак до Небраска.