Ли Чайлд - Точно в полунощ

Тя се облегна на седалката, впери поглед напред и задиша плитко.

Ричър се настани до Брамал, който включи на скорост и потегли бавно по просеката. Очакваха ги шест километра корени и камъни, след което щяха да излязат на черния път.

Глория Накамура вървеше по коридора към ъгловия кабинет на лейтенанта. Шефът я бе повикал. Тя не знаеше причината. Завари го да се взира в екрана на компютъра. Не четеше имейл. Беше влязъл в базата данни на АБН.

— Федералната агенция за борба с наркотиците — каза той — е задържала човек с първо име Били и постоянен адрес в Мюл Кросинг, Уайоминг. Арестуван е в Оклахома, след като е минал на червен светофар. Предполага се, че е избягал от Уайоминг, тъй като е бил предупреден от свой приятел, че АБН провежда операция. Били вече няма да се крие зад дърветата и да стреля по хората.

Заслугата не е на Ричър, помисли си Накамура. И поради някаква причина изпита известно разочарование.

— Има още нещо — продължи лейтенантът. — Федералните не знаят за Скорпио. Това е очевидно от доклада. Молят ни да проверим дали Били не фигурира в някой неразкрит случай и да им помогнем да открият за кого работи. Това означава, че не знаят.

— Ще им кажем ли?

— Не, по дяволите! Не са ми притрябвали шайка костюмирани федерални, които да нахлуят тук и да оберат всички лаври. Случаят „Скорпио“ принадлежи на полицейското управление на Рапид Сити. Винаги е бил наш. И ние ще го пипнем.

— Да, сър — отвърна Накамура. — Знаем, че Скорпио вече е намерил заместник на Били. Не разполагам с доказателства, но съм убедена, че се е появил нов човек.

— Постъпило е и друго запитване от АБН — продължи лейтенантът. — Уж не е свързано с първото, но не вярвам в това. Постъпило е малко по-късно. Интересуват се дали някой в западните щати е попадал на оксикодон или фентанил местно производство. Става въпрос за големи количества, като едно време.

— Мислех, че с този бизнес е свършено.

— Така е. Всеки камион, който напуска заводите, влиза в компютърен регистър, следи се с джипиес, знае се точното количество, което превозва, и прочие. На теория би трябвало да могат да проследят всяко хапче.

— Защо тогава се тревожат?

— Явно нещо не е както трябва. Или Скорпио е по-умен, отколкото смятаме. Във всеки случай, не искам федералните да се доберат първи до него. Каквото и да правиш в момента, започни да го правиш десет пъти по-усърдно. Зарежи останалите случаи. Не искам федерални тук.

Навигационната система на тойотата показа на екрана оптималния маршрут от Ларами до Шайен, който минаваше първо по магистралата, а после право на север по щатския път. Завиха при Мюл Кросинг, напуснаха черния път и продължиха по двулентовото шосе, подминаха старата поща, магазина за фойерверки и билборда и се насочиха към магистралата, където завиха на изток. Макензи изглеждаше неспокойна. Беше скочила от покрива на същия небостъргач, от който бе полетяла сестра ѝ. Двете бяха скочили заедно, ръка за ръка. Бяха изправени пред едни и същи проблеми, едната отвътре, а другата отвън. Сандерсън седеше с извърната настрани глава и гледаше през прозореца. Беше сключила длани. За да спре треперенето им. Вероятно бе разделила пластирите на по-тънки лентички. И си бе поставила цел. Сто или двеста километра до следващия сантиметър от пластира. Или пет червени камиона, или пет бензиностанции, или пет хибридни автомобила.

Ричър провери пистолетите. И четирите бяха износени от дълга употреба. Но вероятно работеха добре. Нито един пълнител обаче не беше пълен. В този на пистолета „Смит и Уесън“ имаше четири патрона, а в този на спрингфилда — пет. Ричър предпочиташе първия пистолет, затова зареди и деветте патрона в него — осем в пълнителя и един в цевта. Прибра го в джоба на якето си, а другия пистолет остави в страничния джоб на вратата. Старият ругър бе стандартен модел, произведен през 1949 г., по времето, когато е бил първият продукт на новосъздадената компания. В пълнителя имаше само два патрона — двайсет и втори калибър, с периферно възпламеняване. Определено не бе любимият калибър на Ричър, затова и този пистолет отиде в страничния джоб на вратата. Колтът бе военен модел М1911 и ако се съдеше по гравираните знаци и надписи, бе по-стар от Ричър. В него имаше три патрона. Ричър го хвана за цевта, завъртя се на седалката и го предложи на Сандерсън.

Тя седеше зад Брамал и в този момент се бе извърнала към Ричър под ъгъл, при който той виждаше по-добре лявата част от лицето ѝ, отколкото дясната. Военните хирурзи са свършили страхотна работа , бе казал Брамал. Лекували са я истински виртуози. Въпреки това положението е тежко. Ричър намираше и трите твърдения за абсолютно верни. Кожата на лицето ѝ бе съшита от парченца с големината на пощенска марка. Трудно можеше да си представи уменията, грижата и търпението, вложени в подобна пластична операция. Безкрайно дълги часове прецизна работа. Съединяване на нерви и мускули. Някои обаче не бяха сраснали. Имаше мъртви петна. А всяко парче с размерите на пощенска марка се отличаваше с неравни краища и груби шевове. Сякаш лекарите се бяха чудили кое парченце от пъзела къде да поставят. Едната ѝ ноздра бе зашита за бузата под странен ъгъл. Ричър не можеше да я сравни с другата страна заради фолиото.