Ли Чайлд - Точно в полунощ

Сандерсън отказа да вземе пистолета. Не го изрече с думи, просто вдигна длани към Ричър. Той забеляза леко треперене. Нищо особено. Но бяха в началото на пътя. Ричър се обърна и предложи пистолета на Брамал, който имаше други проблеми. Следваше повече правила в сравнение с Ричър и имаше разрешително за частен детектив, издадено от щатските власти в Илинойс. Брамал се замисли за миг, после взе пистолета, но го прибра в страничния джоб на вратата, а не в джоба на сакото си. Своеобразен етичен компромис.

Накамура видя Скорпио да влиза през задната врата, когато късната сутрин клонеше към пладне. Бе паркирала в страничната уличка под много удобен ъгъл. Скорпио отново остави вратата отворена. Само сантиметър-два. Още един топъл ден. Над плетеницата от жици, опъната между килналите се на една или друга страна стълбове, се простираше безоблачно небе. Въпросните жици бяха електрически и телефонни кабели. Дебели и тънки. Нови и стари. Някои съвсем нови. Вероятно оптични кабели за интернет.

Накамура извади телефона си и набра своя приятел от „Компютърни престъпления“.

— Провери отново за сигнал — каза тя. — Скорпио току-що влезе в офиса си.

— Това не е точна наука — отвърна той.

— Миналия път уцели. За новия Били. Има го в бюлетина на АБН.

— Видях.

— Има още едно съобщение, качено по-късно, което се отнася до някакви лекарства, продавани само срещу рецепта. Което е странно, защото АБН отдавна ги следи. Следят камионите, които напускат заводите, следят маршрутите им с помощта на джипиес, следят дали фактурите съответстват на плащанията. Как е възможно да има изтичане?

— Това е по твоята част. Аз съм само един скромен техник.

— Затова ли ти звъня непрекъснато? Не ме прави на глупачка.

— Каква щура идея ти е хрумнала този път?

— Компютърните специалисти във фармацевтичните заводи могат да изтрият цял камион от базата данни, нали? Могат да заличат всяка следа от него. Могат да изтрият инвентарните списъци, сигналите от джипиеса… Все едно този камион призрак никога не е потеглял, а цял ден е прекарал в сервиза. Или на паркинга пред завода.

— Това предполага корупция сред компютърните специалисти. Едва ли съм най-подходящият човек, на когото да зададеш подобен въпрос.

— Възможно ли е все пак? — настоя Накамура.

— Би трябвало да изтрият и фактурите. И оригиналните поръчки. Да фалшифицират и данните за производството, защото в противен случай ще излезе, че произвеждат повече хапчета, отколкото напускат завода. Направят ли това, всичко ще бъде наред. Неотчетеният излишък ще се появи на някое друго място.

— Могат ли да го направят? — попита Накамура.

— Разбира се, че могат — отвърна приятелят ѝ. — Компютърът прави каквото му кажеш. Резултатът зависи от онзи, който брои стоката.

— А може ли да го направи човек извън завода? От разстояние?

— Имаш предвид хакер? Възможно е, стига да преодолее компютърната защита. А това не е лесна работа, защото в случая става въпрос и за голяма фармацевтична компания, и за АБН. Но не е невъзможно. Подобен софтуер може да се купи от Русия например.

— Какво оборудване е необходимо?

— В крайна сметка всичко опира до един лаптоп. Но проникването изисква високоскоростна обработка на цифрова информация. Доста машини трябва да работят едновременно. На хакера ще му трябват поне два мощни сървъра като нашия.

— Те развиват висока температура, нали?

— Ние използваме мощни климатици.

— Благодаря — каза Накамура.

Затвори телефона и погледна първо кабелите над главата си, а после и отворената врата на Скорпио.

Мобилният телефон на Брамал иззвъня северно от градче на име Дифайънт, в което имаше магазин за трактори и комбайни и почти нищо друго. Брамал извади телефона от джоба си и погледна дисплея. Подаде го на Ричър по същия начин, по който Ричър му бе подал колта. На дисплея пишеше: Уест Пойнт, кабинет на началника.

— Откъде знае? — попита Ричър.

— Запазих го в контактите си — обясни Брамал. — Веднага след първото обаждане.

— Федерален агент до мозъка на костите си — каза Ричър.

И прие обаждането. Беше същата жена.

— Майор Ричър, моля — каза тя.

— Говори Ричър, госпожо.

— Задръжте така, ще ви свържа с генерал Симпсън.

— Майоре — прозвуча след миг гласът на началника.

— Господин генерал — отвърна Ричър.

— Някакъв напредък?

— Пътуваме в кола.

— Тя може ли да чуе какво казвате?

— Ясно и отчетливо.

— Добре ли е?