Ли Чайлд - Точно в полунощ

— Къде се намира? — попита Ричър.

— Не се споменава.

— Би трябвало. Стакли беше новобранец.

— Едва ли. Вероятно е познавал мястото. Може да са му казали предварително къде точно се намира този гараж.

— Кой е оставил съобщението?

— Онзи, който играе ролята на отговорник по транспорта. Който се занимава с такива подробности.

— Има ли телефонен код?

— Номерът е блокиран.

— Чудесно.

Роуз Сандерсън се върна при каросерията на пикапа. Наведе се и взе трите пластира. Връчи по един на двамата каубои. Заради доброто старо време, предположи Ричър. Нещо като прощален дар. Така постъпват добрите офицери. Винаги се грижат за своите войници. Тя задържа третия пластир за себе си. Извади друг от джоба си. Събра двата и ги разпери като ветрило, като карти за игра. Преброи ги. Един, два. После отново ги преброи, в случай че нещо се бе променило като с вълшебна пръчка. Един, два. Преброи ги за трети път. Резултатът остана същият.

— Това не е добре — обяви Сандерсън.

— За колко време ще ти стигнат? — попита Ричър.

— До вечерта ще ми прилошее.

— Къде можем да намерим снегорини?

— Шегуваш ли се? Навсякъде. Били имаше снегорин.

— Но в дома си. Говоря за големи машини на покрит паркинг.

— На летището — отвърна Брамал. — В Денвър може би.

Ричър замълча. После каза:

— Преди три дни.

Прекрачи окървавеното тяло и надникна в кабината на пикапа. Обвивките от сандвичи. Бележките за бензин. Хвърли обвивките на шофьорската седалка и събра бележките на другата. Провери пода и изпразни джобовете по вратите.

— Коя дата беше преди три дни? — попита той.

Макензи му каза. Ричър започна да рови сред хартийките и да проверява датите. Някои касови бележки бяха отпреди година. Други бяха омачкани и пожълтели. Затова провери първо онези, които изглеждаха най-нови.

— Дай да ти помогна — предложи Брамал.

В крайна сметка разделиха листчетата на четири купчини. Наредиха ги върху капака на пикапа и започнаха да ги прелистват с наплюнчени пръсти като банкови касиери, които броят пачки с банкноти.

— Намерих една! — възкликна Макензи. — Отпреди три дни е. От вечерта. Но не е от бензиностанция, а от кафене или закусвалня.

— А аз намерих касова бележка за бензин — каза Брамал. — Също отпреди три дни. Също от вечерта.

Поставиха ги под чистачката на предното стъкло, все едно бяха билети за паркинг. Провериха останалите бележки. Не откриха друга от същия ден.

— Добре — каза Ричър. — А сега да ги огледаме по-внимателно.

Касовата бележка от закусвалнята бе за тринайсет долара и няколко цента, платени в брой преди три дни в десет и петдесет и седем вечерта. Бележката за бензин бе на стойност точно четирийсет долара. Платени най-вероятно преди да извади пистолета на маркуча от гърлото на резервоара. Две двайсетачки, оставени на мръсния плот на касата. В единайсет и двайсет и три същата вечер.

— Вечерял е късно — каза Ричър — и е потеглил към единайсет. Шофирал е в продължение на двайсет минути и е заредил. Потеглил е към единайсет и половина. После е отишъл в тайния склад и е изчакал да стане полунощ.

Касовата бележка от бензиностанцията носеше логото на „Ексон-Мобил“ в горната си част, но нямаше адрес. Заведението се казваше „Клингър“ и имаше телефонен номер, чийто код бе 605.

— Южна Дакота — обяви Брамал.

Отиде до началото на клисурата, където сигналът на мобилния му телефон бе най-силен. Набра номера. Върна се и каза:

— Семеен крайпътен ресторант северно от Рапид Сити.

Макензи, Брамал и Сандерсън натовариха багажа си в тойотата. Четката за зъби на Ричър вече бе в джоба му. Паспортът му също бе на мястото си. Взе колта на Стакли и останалите три пистолета, които бе разглобил. Нареди на каубоите да качат тялото на Стакли отзад в пикапа и да го откарат някъде надалече. Може би в някое изоставено ранчо. Нареди им да паркират в плевнята и да оставят колата там. Представи си Стакли след десет години, изсъхнал и мумифициран, открит напълно случайно с положените до него останки от главата му, прибрани в кутия от фентанил. И толкова. Случай, който полицията никога нямаше да разкрие.

Каубоите потеглиха и по земята не останаха никакви следи с изключение на малко кръв и парченца кости и мозък. Ричър предположи, че и те ще изчезнат най-много час след като поляната потъне в тишина. Има стотици животински видове, които ще се наредят на опашка и ще започнат да се облизват.

Брамал докара тойотата отпред. Жените се бяха настанили на задната седалка. Макензи бе поставила пътните си чанти до тези на Брамал в багажника. Сандерсън не бе взела нищо освен една евтина пазарска чанта. Оглеждаше се. Дебелото затъмнено стъкло на тойотата вече я разделяше от къщата, която бе неин дом в продължение на три години. Не че ѝ пукаше. Нямаше причина да остава тук. Новият дилър нямаше да пристигне скоро. Това поне бе сигурно.