Кристофър Райх - Правилата на измамата

Кое летище е най-вероятната мишена? Ами онзи американец Рансъм? Къде се вписва той в цялата схема? Какви мотиви е имал да убие двамата полицаи в Ландкарт? Възможно ли е да е убил и Ламерс в същия ден, в който е загинала и съпругата му?

И накрая, един въпрос, формулиран по различен начин от всеки един от присъстващите — защо, по дяволите, Марти не спираше да се държи като твърдоглаво магаре?

Фон Даникен нямаше отговор на нито един от въпросите им и неговата неосведоменост ясно подчертаваше пукнатините в основата на разследването. Нямаха никаква представа нито за заговора, нито за участниците в него.

Изводът беше един — имаха твърде много работа за вършене и твърде малко време на разположение.

Фон Даникен разпредели запитванията в четири основни теми. Финансиране. Комуникации. Оперативно разследване. Транспорт. Той щеше да се заеме с проучването на финансирането. Благодарение на опита си като член на Комисията за холокоста, имаше куп познанства и връзки, както и неколцина приятели в банковите среди.

— Ще започнем с вила „Принчипеса“ — обяви той. — Очевидно не става въпрос за някой бордей за заселници в Хамбург. Трябва да разполагаш с доста пари, за да обитаваш този район.

Задачата му се състоеше в това да открие кой е отдал къщата под наем, за какъв период от време и откъде са постъпвали плащанията. Важно беше да разберат къде се намират банковите му сметки. Това можеше да се окаже основната им нишка. Ако Фон Даникен успееше да разбере откъде Блиц е управлявал бизнеса си, щеше със задна дата да проследи прехвърляните по сметките суми и да открие откъде са идвали и накъде са били насочвани впоследствие. Така парите щяха да ги отведат както до източника — организацията или правителството, финансиращо операцията — така и до съучастница те на Блиц.

Клаус Харденберг щеше да работи заедно с него, съсредоточавайки вниманието си върху кредитните сметки. Фон Даникен му възложи да изиска извлечения за разходите на Блиц, Ламерс и Рансъм за една година назад. Така щяха да се сдобият с безценна информация за ежедневните им занимания, която да им послужи като пътна карта за местонахождението им през последните дванайсет месеца.

Ламерс щеше да е най-безпроблемен от тримата. В портфейла му бяха открити пет банкови карти. Освен това, след заплахата за депортиране, съпругата му охотно им съдействаше.

С Блиц нещата стояха по-различно. В дома му не бяха открити нито документи за самоличност, нито портфейл. По щастливо стечение на обстоятелствата под шкафа в кабинета му намериха една страница от месечно извлечение на „Юрокард“ за декември. По него щяха да стигнат до кредитната му история и личните му данни.

Резултатите от проучването около Рансъм още не бяха готови. Номерата на паспорта му и социалната му осигуровка, получени от имиграционните власти, в момента се проверяваха през Интерпол и базата данни на ФБР.

Курт Миер отговаряше за комуникациите. Беше започнал да действа веднага след връщането им от Аскона.

— Очаквам „Суиском“ да ми изпратят разпечатка от всички телефонни разговори, проведени от дома на Блиц през последните шест месеца — докладва той. — Вече получих същата справка за Ламерс. Ще ги сравним, за да разберем дали са имали общи познати. После ще проверим и техните входящи и изходящи обаждания. Очаквам резултатите до седем сутринта.

— Добре — отвърна Фон Даникен. Пет години по-рано беше издействал узаконяването на изискване, което задължаваше телекомуникационните компании да пазят регистрираните данни за входящите и изходящи обаждания на всеки номер в продължение на шест месеца. — След като получиш и двете справки, направи списък на всички мобилни номера и ако откриеш общи контакти, проследи SIM картите и разбери откъде са купени.

— Гарантирам ти, че ще открием общи контакти — обеща Миер. — Със сигурност са били предпазливи, но всеки допуска грешки.

— Да се надяваме, че не са ползвали карти на чужди мобилни оператори — каза Фон Даникен.

Крайчек изпухтя:

— И най-вече немски.

Никой не пазеше неприкосновеността на личните данни на поданиците си по-настървено от Федерална република Германия.

Финанси и комуникации работеха съвместно. Веднага щом Фон Даникен се добереше до банковите извлечения на заподозрените, всички свързани с тях телефонни номера щяха да се прехвърлят към Миер. Той, от своя страна, щеше да вкара всяко попадение в специална софтуерна програма, която нанасяше данните върху карта като „мрежа от връзки“ — нагледна илюстрация на социално-икономическия живот на Блиц и Ламерс.