Кристофър Райх - Правилата на измамата

Призрака разгледа добре листа, после го скъса и го изхвърли в пепелника.

— А оттам?

— Цуг. Няма как да го изгубиш. На врата си носи проследяващо устройство.

— Това ще улесни нещата. — Призрака драсна клечка кибрит и запали парченцата хартия.

— Какво смяташ да правиш? — попита тя.

Той не отговори. Симон се почувства глупаво. Яд я беше, че даде израз на загрижеността си.

— Носи куфарче — продължи тя с по-твърд глас. — Вземи го. Не забравяй да потърсиш и преносимата памет. Устройството е скрито в гривна, която е на дясната му ръка. И спазвай дистанция — добави тя. — Виждах те през цялото време от къщата на Блиц дотук.

— Не съм бил аз. Чаках на паркинга.

— Сигурен ли си?

Черните му очи я пронизваха.

— Спазвах инструкциите — тихо отвърна той.

— Много добре — кимна Симон. — А! И още нещо… Въоръжен е.

Призрака се надигна от мястото си.

— Това няма значение.

Симон се сниши на стола си, запали нова цигара и се загледа през прозореца в тъмнината.

Джонатан напусна пределите на Аскона, но не последва крайпътните табели на изток за Лугано, Аироло и тунела Сен Готар — надежден маршрут, който щеше да го отведе до крайната му цел за не повече от три часа. Пое към планината, също като предишната нощ.

Използва вградената система за сателитна навигация в колата и избра името на града, за който пътуваше. Маршрутът веднага се появи на екрана. Гласовата команда му нареди да завие наляво след шестотин метра. От четири, платната станаха две и езерото започна да се отдалечава от погледа му. Пътят мързеливо залъкатуши нагоре. Хълмовете се губеха под надвисналите облаци. Поройният дъжд бързо се превърна в суграшица и яростно заблъска по предното стъкло.

Куфарчето на Блиц лежеше на пода до него. Замисли се за съобщението до Ева Крюгер за приключването на Проект ТАР . Бележката звучеше безобидно, ако ТАР не се споменаваше и в информацията от преносимата памет в гривната на Ема. Припомни си логото на компанията, изписано с готически шрифт. ЦИАД. Кой се обажда? , беше попитал Хофман. В гласа му се долавяше не толкова ярост, колкото откровена уплаха.

Кой , наистина? Джонатан се питаше същото. Цялото това шикалкавене го измъчваше неимоверно. Заговорът. Лъжите. Измамата. Колко време вече продължава това? — искаше му се да попита Ема. Кога започна всичко? Колко пъти си ме лъгала? И най-вече: Как съм могъл да усетя нищо?

Пусна климатика. Топлият въздух изпълни колата с познат аромат на ванилия и сандалово дърво. Инстинктивно погледна към седалката до себе си. Цялото му същество се изпълни с трепет. Там нямаше никого, разбира се, ала за част от секундата почувства присъствието на Ема. Бе усетил уханието на косата й.

— Трябва да ти призная нещо — казва Ема. — От известно време чета пощата ти.

Август е. Неделна утрин. Намират се в Саная, мъртъв град на източната йорданска граница с Ирак. Временно назначение за три дни. Заместват един от колегите на Ема, опериран от апандисит. Работата е лека и приятна — настинки, вируси, повърхностни рани и контузии…

Рано е и двамата лежат един до друг върху измачканите чаршафи. През отворения прозорец нахлува топлият полъх на вятъра и напевният глас на мюезина 5 5 Нисш мюсюлмански религиозен служител, призоваващ за молитва от минарето на джамията. — Б.пр. , подканящ правоверните за молитва. Сами и необезпокоявани от никого преоткриват забравените навици на ухажването, правенето на любов всяка сутрин, заспиването след това и повторното събуждане с ласки.

Париж е забравен. От главоболията няма и следа. Както и от замисления поглед.

— Четеш пощата ми ли? — пита Джонатан. — Попадна ли на нещо вълнуващо?

— Ти ми кажи.

— Писмо от приятелката ми във Финландия ли намери?

— Никога не си ходил там — смъмря го Ема.

— Брой на списание „Плейбой“?

— Не — казва тя, плъзва се отгоре му и го възсяда. — Ти нямаш нужда от списания с разголени момичета.

— Предавам се — казва Джонатан и прокарва ръце по бедрата й, гърдите й. Усеща възбуда. — Кажи ми ти.

— Ще ти подскажа. Voulez–vous coucher avec moi? — Акцентът й е ужасен. Нещо като френски с пензанско произношение.

— Нали току–що го направихме. Поне аз така си мисля.

Ема клати глава.

— Ah, oui, oui — продължава тя. — Uh, Je t’aime. Pepe le pew. Magnifique…

— Обичаш Пепе льо Пю? Сега вече съм сигурен, че съм се оженил за откачалка.

— Non, non. Fromage. Duck a l’Orange. Patisserie.