Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тази книга е художествена измислица. Имената, героите, бизнесите, организациите, местата, събитията и случките са продукт на авторовото въображение или се използват фиктивно. Всяка прилика с хора, живи или мъртви, събития и места е напълно случайна.

Колко е добре да си мислиш, че преди всичко е било чудесно.

Нещата от миналото винаги изглеждат по-хубави, от-колкото са били в действителност. Малко по-щастливи, по-забавни. Момичетата ти се струват по-красиви, момчетата по-приятни, а всички сме били по-здрави. Времето има този навик - заличава лошото, а доброто изпъква.

Невинаги обаче. Някои случки са наистина специални и ги помним такива, каквито са били. Понякога наистина сме били по-щастливи и сме се смеели повече на шегите.

Понякога животът е магия.

Мери си мислеше за Тайланд. Преди две години. Друг живот или поне друго битие, различно от това, което водеше в момента.

Ко Самуи.

Водите около гористия остров в Южнокитайско море преливаха в десетки оттенъци на синьото, а пясъкът беше като топло кадифе. От обраслите с дървета склонове полъхваше уханен ветрец, но все се усещаха и нотки на дим и тамян, свидетелство за постоянната война на човека със самия него. Мери обичаше всичко това, но най-много харесваше небето по здрач.

Толкова близо до Екватора денят бързо преминаваше в нощ. Когато слънцето започваше да потъва зад хоризонта, по небето плъзваше тъмнина, а синьото се превръщаше в тъмно- виолетово. Звездите се появяваха една по една, сякаш светваха далечни лампи. Вятърът утихваше, а въздухът ставаше изключително чист и прозрачен. Целият свят притихваше. За няколко мимолетни минути тя си мислеше за всичко хубаво от изминалия ден и за обещанията на идващата нощ.

Магическо. Точно такова беше небето миналата Коледа, преди всичко да се промени.

Мери слезе от верандата на хотелската стая на плажа и се затича по пясъка, за да отиде при семейството си и да запалят фенерите. Виждаше ги на около петдесетина метра напред, окъпани от онази специална светлина. Джо беше висок и мускулест, с крака толкова загорели от слънцето, че кожата му беше потъмняла като на местните, предлагащи на туристите разходки с дългите си дървени лодки с извънбордов двигател. Черната му коса беше съвсем късо подстригана, сякаш отново се беше върнал в армията. Джеси подскачаше край него, широките й къси панталони се бяха смъкнали прекалено ниско, косата й беше разрошена до бъркотия и дори в този момент гледаше нещо на телефона си. Грейс, фина като фея, беше поизостанала и край почернелите си баща и сестра приличаше на призрак с рижаво-русата си коса и млечнобелите си крака.

- Изчакайте ме - помоли Мери, когато ги доближи. - И внимавайте с кибрита.

- Не се притеснявай, мила - успокои я Джо, като се обърна и разклати кутийката с клечките. - Мисля, че момичетата са достатъчно големи и могат сами да запалят свещ.

- Само казвам.

Мери хвана Джо за ръката и сплете пръсти в неговите. Вървяха край водата, вълните се плискаха в глезените им. Беше едва пет часът, а океанът беше топъл като вана. От откритото фоайе на хотела се дочуваше музика, разнасяха се тайнствените и мистични тонове на решат ек, тайландски инструмент, подобен на ксилофон.

- Благодаря ти - каза тя и се сгуши в рамото му.

- За какво?

- За това.

- Чакат ни още шест месеца в големия лош Банкок.

- Ще издържа шест месеца неприятности.

- Корав пич си, а?

- Най-коравият. Нали се омъжих за теб.

Джо се спря и я погледна.

- Сигурна ли си, че взе правилното решение?

- Сигурна съм - отвърна Мери без колебание.

- Не те улесних особено.

- Не, никак. Но всичко е наред. Вече съм решила, нали?

- Така е.

- Добре ли ти е с мен?

- Страхотно.

- Не искам нищо повече.

Мери погледна как момичетата подскачат из водата, пусна ръката на съпруга си и се затича по плажа.

- Сигурна ли си? - провикна се Джо след нея.

- Да - отвърна тя, като се обърна и пробяга няколко крачки заднешком. Сигурна беше. Съвсем.

Бяха прекарали последните шест дни в лудуване из водата, плуване, печене на слънце и разходки с лодка покрай брега. Момичетата си направиха косите на плитки, лакираха си ноктите, оплетоха си поли от трева и събираха мидени черупки. Мери и Джо се разхождаха по брега, обядваха само двамата, играеха тенис и дори успяваха да се измъкнат за някои занимания като за възрастни. В един момент тя забрави, че това е първият случай за последната година, в който вижда мъжа си за повече от три поредни дни, че им предстои ново преместване в град, който все още не беше определен. ФБР си беше ФБР и винаги щеше да заема повече място в живота на Джо, отколкото тя.