Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Не забравяй, не всичко наведнъж.

Грейс задържа урната над водата и внимателно изтърси малко пепел. Потопи ръка във водата и се засмя на някаква си нейна мисъл.

- Чао, тате.

Джеси пое кутията след нея. Задържа я в скута си задълго, без да казва нищо, само се взираше във фината прах. Внезапно протегна ръце над океана и обърна урната, като разсипа пепел в кръг и пак така рязко бутна кутията в ръцете на Мери.

Тя я задържа в длани. Беше се сбогувала отдавна. Вдигна очи към дъщерите си, към вече шестнадесетгодишната Джеси и към Грейс, на дванадесет години... дъщерите на съпруга й... и му благодари за тази неизмерима благословия. Наклони урната и я потупа, докато и последната прашинка от пепелта на Джо не се понесе над Тихия океан.

- Добре, а сега цветята.

Джеси смъкна своя венец от врата си и го пусна в океана. Грейс направи същото, после и Мери. Това бяха леи, хавайски гердани от цветя, и пускането им във водата означаваше, че човек принадлежи на океана и на земята. С тях даряваха и гостите, за да се върнат отново в земния рай. Четвърти венец полетя във въздуха и падна във водата сред разсейващото се облаче пепел.

- Добро хвърляне, Танк - похвали го Грейс.

Танк Потър се усмихна. Косата му беше късо подстригана, а в болницата беше свалил повече от двадесет килограма. Мери го беше посещавала често и двамата се бяха сближили. Момичетата го обожаваха. Той беше част от семейството.

- Може ли вече да си тръгваме? - попита Джеси. - Тук няма обхват.

- Взела си телефона си? - не повярва Грейс.

- Че защо не?

Мери се загледа някъде далеч над океана. Искаше да вярва, че всичко ще е просто чудесно. Че Грейс щеше да остане в ре- мисия. Че Джеси ще преодолее ужасите, които беше изстрадала. Че един ден Танк ще проходи без бастун, а може би дори ще спечели наградата „Пулицър“ за поредицата от статии за Йън Принс и УАН. Бъдещето беше колкото обещаващо, толкова и тайнствено.

Но засега тя мислеше единствено за настоящето. Йън Принс беше мъртъв. „УАН Технолоджис“ беше обект на ожесточено разследване по какви ли не престъпления. Едуард Мейсън гниеше в затвора. В знак на признателност към Джо, а и към Мери от ФБР бяха й дали не пенсия, а пълната заплата на съпруга й, каквато щеше да бъде към момента на пенсионирането му. Освен това някаква неизвестна ръка се беше намесила, беше възстановила кредитния баланс и спестяванията на семейството каквито си бяха, а и беше покрила задълженията им към болниците. Мери отказа да приеме повече, макар че разреши на неизвестната ръка да си купи нов лаптоп, нов айфон и да подари на по-малката си сестричка домашен любимец - трипръст южноамерикански ленивец. Грейс го нарече Сънльо.

Единственото важно в момента беше, че Мери е с дъщерите си и с мъжа, който не й беше безразличен.

Утрото беше наистина красиво.

- Да - каза Мери. - Можем да си тръгваме.

Танк потопи веслото си във водата и загреба.

Мери влезе в ритъма му и заедно потеглиха към сушата.