Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Йън влезе направо в икономическата директория, отвори подсекцията за корпорациите в САЩ и избра „Интернет“. Беше възнаграден с истински рог на изобилието от прехванати съобщения на основните му конкуренти. Имаше новини за предстоящи сливания, за договори с чужди правителства и за разработването на нови продукти. Това беше всевиждащо око в кабинета на всеки изпълнителен директор, във всяка изследователска лаборатория и отдел по стратегическо планиране.

Йън не смяташе да действа прибързано. Засега щеше само да събира, да съхранява и да проучва. Възнамеряваше да остане напълно невидим поне още няколко години. Знанието беше сила дори само по себе си.

Той се вгледа в черната чанта в другия край на кабинета си. Баща му беше изчезнал преди почти двадесет и шест години. Щом опознаеше системата, щеше да надникне във файловете на британското разузнаване. Не таеше особени надежди, че ще намери нещо в британското външно министерство, документите от 1989 г. щяха да са доста назад в списъка за дигитализация и качване в мрежата, а сведенията от второстепенните консулства в Брюж и Лайпциг щяха да са съвсем на дъното.

МИ-6 беше друга история. Йън знаеше, че там ще намери всичко, което му трябва. Проблемът беше, че партньорството между Великобритания и САЩ беше едва ли не свещено. Двете страни си разменяха информация „по заявка“. МИ-6 беше клиент на АНС, точно както ЦРУ беше клиент на Правителствения комуникационен щаб, съответстващата на АНС организация в Челтнъм, Англия. Те не се шпионираха едни други. Проникването в МИ-6 щеше да бъде просто въпрос да види кой е подходящият протокол за разменените съобщения. Нищо извън неговите умения. Не и когато разполагаше с „Титан“ на повикване.

Йън избута стола си, прекоси кабинета и седна до чантата. Даде клетва на баща си, че ще открие досието му и светът ще узнае за постиженията му.

- Шефе. Искал си да ме видиш.

Йън вдигна глава и видя, че Питър Бригс е влязъл в кабинета.

- Да, няма да те задържам дълго. Всичко под контрол ли е?

- Когато за последно се чух с Мейсън, неговият човек беше взел флаш паметта. Имам потвърждение, че Къртицата се е погрижил за проблемите ни във Вегас. В момента хората ни трябва да са в хотела. Ситуацията е уредена, веднъж и завинаги.

- Добре - каза Йън. - Значи моментът е съвсем подходящ. Освобождавам те, Питър.

- Моля?

- Недопустимо е началникът на охраната ми да действа зад гърба ми и съвсем явно да не ми се подчинява. Работата ти е да ме пазиш, а не да ме въвличаш в неприятности.

- За какво говориш?

- Ами, като начало за тази гадна цицина на главата ти. Така се случи, че докато снощи вършех една работа, те видях в дома на Мери Грант. Знаеш как работи наблюдението. Чух те да говориш с Къртицата и с г-н Макнеър. Казах ти да я оставиш на мира.

- Просто се опитвах да ти прикрия гърба. Ти си зает човек. Понякога... оставаш доста далеч от действителния начин, по който се случват нещата.

- Заповядах ти дори да не пипаш с пръст Мери Грант или децата й. Ти не ми се подчини. Няма какво повече да си кажем освен „довиждане“.

- Освобождаваш ме... Въпреки всичко, което знам?

- Платено ти е добре. Едно обаждане до Едуард Мейсън ще блокира всички обвинения, ако си толкова глупав да се разприказваш.

- Аз се погрижих за Мериуедър и Грант. Без мен никога нямаше да получиш договора с АНС.

- Довиждане, Питър.

Но Бригс не си тръгна. Той разкопча сакото си и тръгна към Йън, а червендалестото му лице пламна в кървавочервено. Изгледа чантата подигравателно.

- Откри ли нещо за баща си?

- Това не е твоя работа.

- А може би не искаш да търсиш прекалено усилено?

- Какво намекваш?

- През цялото време се блещиш в тая скапана чанта и мечтаеш за баща си. Откажи се, Йън, няма смисъл. Той не е бил таен агент. Бил е пияница. Удавил се е с лице в собствения си бълвоч в канавка до един бардак в Брюксел.

- Това е смехотворно.

- Питай майка си.

- Не си говорим.

- Тя ти е казала истината преди двайсет години.

- Лъжеше. Тя го мразеше.

- И е имало за какво - рече Бригс и вдигна чантата. - И аз се поразрових. Сам. Исках да ти помогна да разбереш истината. Тя ми каза всичко. За хазарта и залозите, за побоищата.

Но най-вече за пиенето. Все пак исках да ти вярвам, повечето жени така или иначе са мръсници. Но всичко е описано в документите на белгийската полиция. На излизане ще се постарая да ти оставя копия.