Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Искам само най-доброто за вас.

Мери отблъсна ръката му.

- Да беше помислил за това, преди да накараш да убият Джо.

Йън Принс се засмя, сякаш това беше дребно недоразумение между приятели.

- Едуард Мейсън ми каза, че си упорита.

- Той няма никаква представа.

Погледът в очите на Йън Принс се промени, сякаш изгасна някаква светлинка.

- Разбира се, стои и въпросът с пенсията на съпруга ти - каза той.

- Какво за нея? - попита Мери. Всичките им пари бяха откраднати от банката и те имаха единствено пенсията на Джо. Мери беше изчислила, че ще е около три хиляди долара на месец. Ако Едуард Мейсън спазеше обещанието си за посмъртно повишение в старшето ръководство, сумата щеше да се повиши до почти пет хиляди долара. Пенсията беше единствената им останала спасителна мрежа.

- Ако съм разбрал правилно, във ФБР смятат злоупотребата с алкохол или наркотици по време на служба за наказуемо деяние. Джо е прекарал известно време в „Лешниковата бърлога“, нали така? Шестдесетдневен курс на лечение, удължен на деветдесет дни заради сериозните пристрастености... да, в множествено число. Алкохол. Медикаменти с рецепта. Дори марихуана.

- Джо не е пил или ползвал каквито и да било вещества от две години и половина. Всичко започна заради една работна злополука. Получи дискова херния...

- Докато е вдигал шкафче с документация и е местил доказателства - довърши Йън Принс. - Знам, знам. Тези неща често започват по най-невинния начин. Но Едуард Мейсън ме информира, че стандартната процедура включва и анализ на кръвта от времето на настъпване на смъртта. Ако във ФБР открият нещо нередно, ще имат пълното право да намалят пенсията му, ако не и въобще да я спрат.

- Заплашваш ли ме?

- Отдавна отминахме фазата със заплахите, Мери - каза Йън и се усмихна. Светлинката в погледа му се възвърна. - Що се отнася до Грейс, за малко да забравя да ти кажа. Намерих един многообещаващ лекар в Хюстън, който може да се погрижи за нея. Д-р Шендър, доктор по медицина в клиниката „Андерсън“ от Центъра за борба с раковите заболявания на Тексаския университет. Истинско светило в областта си. Просто брилянтен.

- Грейс е добре.

- Ти казваш така. А и с радост бих поканил Джес да работи при нас в УАН. Тя е природен талант, точно като мен на нейната възраст. Можем да започнем със стаж през следващото лято. Разбира се, ще й плащаме таксата за колежа, както и курсовете за допълнителна квалификация, които би искала да запише. Всичко. Ще й поемем и разходите.

- Не, благодаря - каза Мери. - Няма да е необходимо.

Йън присви очи.

- Не мисля, че си в позиция да отхвърляш предложението ми.

- Смятам, че съм.

- Наистина?

Мери се приведе към него.

- Във ФБР се мръщят и на още нещо и това са подкупите. Ти си платил на Едуард Мейсън десет милиона долара, за да спре разследването на съпруга ми по случая с „Мериуедър Системс“. А да не забравяме и казуса, че си хакнал мейнфреймо- вете на Бюрото. Въобще не споменавам първите обвинения в изнудване на акционерите на „Мериуедър“. Не ме питай откъде знам.

- Ти заплашваш ли ме?

- Отдавна отминахме фазата със заплахите, Йън. Разполагам с всички файлове на Хал Старк. Всичко, което е копирал от твоите компютри, за да го даде на Джо. Всеки момент помощникът ми ще даде на вестника статия, както и копие от файловете с подробности за извършените от теб престъпления - натърти Мери, изправи се и си взе чантата. - Бих посъветвала Едуард Мейсън да остави кръвта на съпруга ми и да не я пипа по никакъв начин. А сега, ако ме извиниш, ще сляза долу и ще отведа дъщеря си.

Мери тръгна да излиза от стаята, когато вратата се отвори и се появи шефът на охраната.

- Мисля, че сме се срещали - каза Мери, като се разминаваха. - Снощи. У дома. Аз бях онази със стоманената купа.

- Скоро ще се видим отново.

- Съмнявам се.

Мери слезе по стълбите и видя, че Джеси седи на дивана и работи на лаптоп до човека е хлътналите очи.

- Хайде, фъстъче. Махаме се оттук.

- Тъкмо говорехме за кода, който открих в твоя телефон. Това е Грег. Бил е в Масачузетския технологичен институт. Той ми обясни напълно.

- Здравей, Грег. Впечатлена съм - каза Мери, хвана Джеси за ръката и я дръпна от дивана. - Отиваме си у дома.

Джеси измъкна ръката си.