Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Открадни му едно от знамената - викна тя през рамо.

- Работя по въпроса!

Оставаше само едно знаме за пленяване. Всичко зависеше от това кой щеше пръв да открие последната „пробойна“ и да я реши.

Джеси прокара пръсти по бюрото и проучи следващия код. Телекомуникационните протоколи не бяха силата й, тя не се вълнуваше от хакване на телефони. Обичаше да прониква в мрежи и компютри.

- Една минута - обяви реферът по високоговорителя.

Ако играта свършеше сега, резултатът щеше да е равен, но това не я устройваше. Не и когато беше толкова близко да донесе първата победа на „Нинджинерите“. Не и когато беше толкова близо да победи Грубиянина.

- Взе ли го?

- Блокира ме. Ти намери ли „пробойна“?

Джеси не отговори. Трябваше й време да я открие. Успокой се. Концентрирай се. Ще я видиш.

Залата отново се разръкопляска. Тя хвърли поглед към таблото и видя, че Грубиянина беше пленил двадесетото си знаме. Тя изтича при „Защита“ и го изблъска от стола. Единствената й надежда беше да открадне едно от знамената на Грубиянина.

Тълпата започна да отброява последните двадесет секунди.

- Двадесет... Деветнадесет...

Джеси усещаше, че Макс и другите са се скупчили зад нея. Отново и отново се опитваше да пробие системата му, но той я блокираше.

-Десет... Девет...

Ето го! Пролука, достатъчно широка да мине влак! Тя бързо набра решението. Само още няколко секунди...

- Шест... Пет...

Тя дописа последната дума и натисна ентер. Беше успяла. Беше заковала Грубиянина и беше откраднала знамето му. Резултатът щеше да е равен.

-Две... Едно...

Прозвуча сирена и обяви края на състезанието. Джеси се изправи от стола. Таблото с резултатите беше същото. Грубиянина 20, „Нинджинерите“ 19.

- Но аз го взех - каза тя. - Пробих му защитата. Плених знаме.

- Не - каза Макс. - Има грешка в последната дума.

- Какво?

Джеси седна и погледна екрана. Макс беше прав. Беше пукнала „с“ вместо „х Вината отново беше нейна.

- Съжалявам.

„Нинджинерите“ се срутиха унили по столовете. Никой не й каза и дума. Беше ги накарала да повярват, че могат да спечелят и ги беше подвела.

Тълпата се изсипа от трибуните и хората се скупчиха в залата. Тя мерна как Грубиянина мина край съдиите, пренебрегна протегнатата ръка на рефера и не обърна никакво внимание на опитите да го поздравят. Промъкна се покрай подиума и тръгна към изхода.

Сега или никога.

Джеси се прехвърли през масата и си проби път през тълпата. Трябваше да говори с него. Беше толкова близо. Едно знаме. И то заради някаква правописна грешка.

Видя черната качулка отново в коридора. Забърза се към него, като се затича и заобикаляше хората, напускащи залата. Той зави и тя го видя до асансьора, с ръце в джобовете и с гръб към нея.

Тя се спря и се стегна, като изпъна рамене. Беше си повтаряла какво ще му каже стотици пъти, а сега не се сещаше и за дума.

- Както и да е, Джес, просто говори с него - измърмори тя.

Някой я хвана за рамото.

- Джеси!

Тя се обърна и стомахът й се сви. Не сега, не и тук.

- Мамо? Дошла си?

- Чаках ви цели часове в полицейското управление. Постоянно звъня на Гарет, но той не отговаря. Не получихте ли съобщенията ми? Добре ли си?

Джеси кимна. Искаше да каже, че е наред и почти беше спечелила „Плени знамето“ - една тъпа правописна грешка! - но нямаше време.

- Трябва да тръгваме - каза Мери. - Толкова се радвам, че си тук и че те открих.

Тя протегна ръце и Джеси забеляза сълзи в очите й. Отстъпи и избягна прегръдката. Озърна се през рамо и видя, че вратите на асансьора се отварят и Грубиянина влиза вътре.

- Не сега. Съжалявам, но трябва...

- Джеси, чакай - не!

Джеси избута майка си и хукна.

Успя да влезе в претъпкания асансьор тъкмо когато вратите се затваряха.

- Къде е? - настоя Кийф.

Танк лежеше на една страна и гледаше шарката на дървото по пода. Да те прострелят два пъти, и то за един ден, мислеше си той. Късметът ми трябва да се подобри, няма накъде по-лошо.

- В колата ли беше? - продължи Кийф. - Господин Мейсън не вижда друга причина ти и жената на Грант да направите нещо толкова колосално глупаво като кражба на правителствено имущество посред нощ. Той смята, че откраднатите от Старк файлове са били в ключа на колата. Каза, че трябва да са на флаш памет или на нещо подобно. Къде е тя между другото?