Кристофър Райх - Абсолютен контрол

На X. С. Благодаря. Й.

Тя затвори чантата си. Докато се самосъжаляваше, опашката за таксита се беше увеличила още повече. Тя я подмина и пресече към островчето между платната, където бяха паркирани десетина лимузини в очакване на богаташите.

- Добро утро, госпожо - поздрави я шофьор в костюм и и отвори вратата. - Изглеждате така, сякаш сте тръгнала право към булеварда с казината. Нека позная... „Уин“?

- Не, съжалявам...

- „Беладжио“? Знаех си.

- Не отивам в хотел или в казино - каза Мери.

- Аха. Къде мога да ви закарам?

- В заложна къща - нареди Мери и седна в климатизираната прохлада на задната седалка. - При това по-бързо.

Часовникът „Патек Филип“ лежеше в кутийка с подплата от зелено сукно върху прозрачна витрина, в която бяха наредени огърлици, обици, гривни и други часовници.

- Рядко ни предлагат такова качество. Производството е ограничено до пет или шест часовника на година. Това е наистина рядък модел.

Мъжът се казваше Ал и по собствените му думи беше експертът по часовници на заложната къща. Ал беше нисък и започваше да надебелява. Имаше месести предмишници и рошава черна брада като на пират. Приличаше на човек, който вероятно разбира от коли и със сигурност знае много за моторите, но в никакъв случай не и за часовниците.

- Радвам се, че ви харесва - каза Мери.

- Мога да разпозная качеството - кимна Ал, надраска някакво число в бележника си и го обърна към нея.

- Мисля, че може да направите и по-добро предложение.

- Тридесет цента за долар е щедра оферта. Но като имаме предвид марката, бих могъл да я повиша малко. Ако се интересувате от продажба, ще ви дам по-привлекателна сума.

- Не, само заем.

Ал взе часовника и го вдигна, за да го огледа отново, както ценител на виното би се взирал в чаша бордо.

- Изключителен е.

- Беше на един приятел.

- Съжалявам - каза Ал.

- Няма защо, беше гадняр.

Ал върна часовника в кутийката, зачеркна първата сума и написа нова.

- Това е най-доброто ми предложение.

Мери откъсна листчето.

- Съгласна.

- Попълнете документите, а аз ще отида до касата и ще ви издам чек.

- Бих предпочела пари в брой.

Ал я изгледа изненадано и поглади брадата си.

- Цялата сума?

Мери кимна.

- В наши дни човек не може да има доверие на банките.

Ал я покани в личния си кабинет. Попълването на документите отне няколко минути и още толкова за обработката им. Условията бяха достатъчно ясни. Часовникът беше залог срещу заем. Имаше шестдесет дни, за да върне цялата сума с годишна лихва от двадесет и два процента и половина. Не беше кожодерство, но почти.

В кабинета влезе някаква жена и остави кафяв плик на бюрото. Ал изсипа съдържанието му - стегнати пачки банкноти по сто долара, все още с бандерола от банката. Той преброи внимателно парите и ги подреди на ветрила от по десет хиляди долара.

- Десет... двадесет... тридесет... тридесет и шест хиляди долара.

Мери кимна одобрително, Ал събра парите ловко като крупие, което подрежда колода карти, и ги сложи в по-малък и по- дискретен плик. Тя го пусна в чантата си и почувства кратко облекчение. Парите не бяха нейни. Часовникът принадлежеше на семейството на Хал Старк и щеше да ги върне веднага щом се прибереше с Джеси у дома, а Танк публикуваше статията си.

Дано някак си дотогава успее да си върне спестяванията, помоли се тя.

- Мога ли да ви помогна с нещо друго? - попита Ал, когато се върнаха в залата.

Мери отиде спокойно до една близка витрина. В нея нямаше огърлици, обици, гривни или часовници.

- Да - каза тя и посочи предмета, привлякъл вниманието й. - Бих искала ето това. Продавате го, нали?

Танк издърпа листа А4 от старата си пишеща машина „Ъндърууд“ и прочете последния абзац на материала си.

„Суперкомпютърът „Титан“, разработен от Джон Мериуедър и усъвършенстван от Йън Принс, е ключов фактор в системата за наблюдение от ново поколение на Агенцията за национална сигурност и ще може да дешифрира дори най-строго криптираните съобщения на съюзници и врагове. Данните, осигурени от инженерите на УАН, показват, че „задните вратички“, вградени в „Титан“ (а и в почти всички други устройства, произведени от „УАН Технолоджис“), осигуряват на всеки с точния код на паролата неограничен достъп до съобщенията и до цялата информация, минаваща през компютъра. До този момент от ФБР и „УАН Технолоджис“ не са върнали обажданията за коментар.“