На X. С. Благодаря. Й.
Тя затвори чантата си. Докато се самосъжаляваше, опашката за таксита се беше увеличила още повече. Тя я подмина и пресече към островчето между платната, където бяха паркирани десетина лимузини в очакване на богаташите.
- Добро утро, госпожо - поздрави я шофьор в костюм и и отвори вратата. - Изглеждате така, сякаш сте тръгнала право към булеварда с казината. Нека позная... „Уин“?
- Не, съжалявам...
- „Беладжио“? Знаех си.
- Не отивам в хотел или в казино - каза Мери.
- Аха. Къде мога да ви закарам?
- В заложна къща - нареди Мери и седна в климатизираната прохлада на задната седалка. - При това по-бързо.
Часовникът „Патек Филип“ лежеше в кутийка с подплата от зелено сукно върху прозрачна витрина, в която бяха наредени огърлици, обици, гривни и други часовници.
- Рядко ни предлагат такова качество. Производството е ограничено до пет или шест часовника на година. Това е наистина рядък модел.
Мъжът се казваше Ал и по собствените му думи беше експертът по часовници на заложната къща. Ал беше нисък и започваше да надебелява. Имаше месести предмишници и рошава черна брада като на пират. Приличаше на човек, който вероятно разбира от коли и със сигурност знае много за моторите, но в никакъв случай не и за часовниците.
- Радвам се, че ви харесва - каза Мери.
- Мога да разпозная качеството - кимна Ал, надраска някакво число в бележника си и го обърна към нея.
- Мисля, че може да направите и по-добро предложение.
- Тридесет цента за долар е щедра оферта. Но като имаме предвид марката, бих могъл да я повиша малко. Ако се интересувате от продажба, ще ви дам по-привлекателна сума.
- Не, само заем.
Ал взе часовника и го вдигна, за да го огледа отново, както ценител на виното би се взирал в чаша бордо.
- Изключителен е.
- Беше на един приятел.
- Съжалявам - каза Ал.
- Няма защо, беше гадняр.
Ал върна часовника в кутийката, зачеркна първата сума и написа нова.
- Това е най-доброто ми предложение.
Мери откъсна листчето.
- Съгласна.
- Попълнете документите, а аз ще отида до касата и ще ви издам чек.
- Бих предпочела пари в брой.
Ал я изгледа изненадано и поглади брадата си.
- Цялата сума?
Мери кимна.
- В наши дни човек не може да има доверие на банките.
Ал я покани в личния си кабинет. Попълването на документите отне няколко минути и още толкова за обработката им. Условията бяха достатъчно ясни. Часовникът беше залог срещу заем. Имаше шестдесет дни, за да върне цялата сума с годишна лихва от двадесет и два процента и половина. Не беше кожодерство, но почти.
В кабинета влезе някаква жена и остави кафяв плик на бюрото. Ал изсипа съдържанието му - стегнати пачки банкноти по сто долара, все още с бандерола от банката. Той преброи внимателно парите и ги подреди на ветрила от по десет хиляди долара.
- Десет... двадесет... тридесет... тридесет и шест хиляди долара.
Мери кимна одобрително, Ал събра парите ловко като крупие, което подрежда колода карти, и ги сложи в по-малък и по- дискретен плик. Тя го пусна в чантата си и почувства кратко облекчение. Парите не бяха нейни. Часовникът принадлежеше на семейството на Хал Старк и щеше да ги върне веднага щом се прибереше с Джеси у дома, а Танк публикуваше статията си.
Дано някак си дотогава успее да си върне спестяванията, помоли се тя.
- Мога ли да ви помогна с нещо друго? - попита Ал, когато се върнаха в залата.
Мери отиде спокойно до една близка витрина. В нея нямаше огърлици, обици, гривни или часовници.
- Да - каза тя и посочи предмета, привлякъл вниманието й. - Бих искала ето това. Продавате го, нали?
Танк издърпа листа А4 от старата си пишеща машина „Ъндърууд“ и прочете последния абзац на материала си.
„Суперкомпютърът „Титан“, разработен от Джон Мериуедър и усъвършенстван от Йън Принс, е ключов фактор в системата за наблюдение от ново поколение на Агенцията за национална сигурност и ще може да дешифрира дори най-строго криптираните съобщения на съюзници и врагове. Данните, осигурени от инженерите на УАН, показват, че „задните вратички“, вградени в „Титан“ (а и в почти всички други устройства, произведени от „УАН Технолоджис“), осигуряват на всеки с точния код на паролата неограничен достъп до съобщенията и до цялата информация, минаваща през компютъра. До този момент от ФБР и „УАН Технолоджис“ не са върнали обажданията за коментар.“
Читать дальше