Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Една минута.

Всички отбори щяха да получат първите задачи по CTF. net, специално създадената за състезанието мрежа, в секундата, в която надпреварата започнеше, но засега екранът светеше в синьо и показваше логото на „Плени знамето“. Тя си пое дъх. Отборът й разчиташе на нея.

Изсвири сирена.

Първият хак се появи на екрана. Беше задача от типа „Завладей кутията“, подобна на онези, които бяха решавали с Лайнъс в курса. Джеси прегледа кода, като търсеше пробойни- те, оставени нарочно като тайни проходи към сърцевината на кода. Веднага забеляза една.

- Получих - каза „Проучване“ и веднага се зарови в програмите си, за да открие начин да се възползва от нея.

Джеси се усмихна вътрешно. Първата задача беше винаги най-лесната. Не можеше да си позволи да бъде самонадеяна, но все пак...

Хакерството някак си винаги й се беше удавало, в много отношения й напомняше на играта „Познай какво е скрито“ в списание „Хайлайтс“, което четеше при зъболекаря. Спомни си как се взираше в картинката - на стопански двор, на цирк или на карнавал, твърдо решена да открие скрития гребен, монета, тенис ракета или платноходка. След това й допаднаха книгите „Къде е Уолдо?“. Никой не забелязваше Уолдо и червената му плетена шапка по-бързо от нея. Не само Уолдо, Джеси можеше да посочи също Уенда, кучето му Бау и всички други скрити герои, при това толкова бързо, че изглеждаше чак плашещо. Скритите изображения сякаш й се набиваха в обичет сред целия хаос на рисунките. Тази необикновена способност не можеше да бъде обяснена с нищо, освен че просто си беше такава.

Хакването на мрежа не беше по-различно. Трябваше да знаеш кое си е на мястото, кое - не, и да имаш специална връзка между окото и мозъка, за да го забележиш първи.

- Пипнах те! - извика Джеси, като забеляза още една про- бойна. Секунда по-късно от „Проучван“ вече бяха проникнали в първата и „Нинджинерите“ плениха първото си знаме. Публиката избухна в овации. Джеси си позволи да хвърли поглед наоколо за миг и видя, че Гарет не отлепя очи от нея. Тя му се усмихна, но се изненада от мрачното му изражение. Не виждаше ли таблото? „Нинджинерите“ бяха пленили първото си знаме.

Гарет поклати глава и посочи таблото. Грубиянина имаше вече три знамена.

Сърцето на Джеси замря.

- Мамка му! Току-що го отмъкна! - извикаха от „Защита“ и Джеси усети пулса си чак в гърлото.

Знамето на „Нинджинерите“ изчезна от таблото.

Грубиянина го беше откраднал.

Мери скочи от седалката в секундата, когато самолетът се долепи до гейта, и си проби път през претъпкания салон, като се привеждаше, промъкваше и се извиняваше на избутаните хора, докато не стигна до предната врата.

- Май бързаме, а? - подкачи я стюардесата.

Мери се промуши край нея, без да отвърне, и се втурна по рампата. Полетът до Лае Вегас беше кацнал с тридесет минути закъснение. Беше десет сутринта, а беше оставила последното съобщение на гласовата поща на Гарет преди почти четири часа. Нямаше никаква представа откога Джеси е в полицейското управление и дали въобще я е изчакала.

В летището Мери се вмъкна в първия магазин за електронна техника и си купи телефон с предплатена карта за 29,95 долара. Пусна кутията на лентата, сложи кредитната си карта до нея и потропа нетърпеливо с крак, докато касиерката маркираше поръчката.

- Извинете, госпожо, но тази карта е отхвърлена.

- Опитайте отново - каза Мери. - Ако обичате.

Касиерката прекара картата за втори път през четеца.

- Съжалявам, госпожо. Картата е отхвърлена.

- Сигурна ли сте?

- Съжалявам.

Точно сега ли... Мери прибра картата в портфейла си и извади друга. Проблемът беше в касата, не в картата й. Тя помнеше баланса си, както заклет фен помни резултатите и головата разлика на любимия си отбор.

- Тази трябва да е наред.

Обърна се и огледа тълпите, суетящи се във всички посоки. Никога не беше харесвала Лае Вегас. Самата идея за това място дразнеше калвинистките й корени. Не заради греховност- та или порочността, а заради прахосничеството. Почти всички хора, които виждаше, изглеждаха така, сякаш трябваше да се мъчат да спестят пари, а не да ги дават на едноръкия бандит.

Тя се прозя. Не беше спала от повече от двадесет и четири часа, но по време на полета не успя дори да дремне, колкото и да се опитваше. Беше твърде притеснена за Джес и за всичко.