Кристофър Паолини - Бризингър

Петнадесетгодишното момче Ерагон открива лъскав син камък в планините, наричани Гръбнака, и го отнася във фермата, близо до малкото селце Карвахол, където живее с чичо си Гароу и братовчед си Роран. Гароу и починалата му съпруга Мариан са отгледали Ерагон. За баща му не се знае нищо, а майка му Селена (сестра на Гароу) е изчезнала скоро след раждането на сина си.

Не след дълго от камъка (оказал се драконово яйце) се излюпва малък женски дракон. Когато Ерагон го докосва, на дланта му се появява сребърен знак и между съзнанията им се изгражда неотменима връзка, която го превръща в един от легендарните Драконови ездачи. Той кръщава дракончето Сапфира, на името на дракон, споменат от селския разказвач Бром.

Драконовите ездачи били сформирани преди хиляди години, скоро след великата война между елфите и драконите, като гаранция, че между двете раси никога повече няма да има вражди. Ездачите се превърнали в пазители на мира, учители, лечители, философи и най-великите заклинатели, тъй като връзката с дракон давала магически сили. Под тяхното водачество и защита разцъфтяла златна ера.

Когато се появили в Алагезия, хората също били допуснати в този елитен орден. След дълги години на мир, чудовищните воини ургали убили дракона на млад човешки Ездач на име Галбаторикс. Докаран до лудост от загубата и от отказа на старейшините да му дадат друг дракон, той решил да унищожи Ездачите.

Галбаторикс откраднал дракон, когото нарекъл Шруйкан, и го принудил да му се подчинява чрез черна магия. След това събрал около себе си група от тринадесет предатели — Клетвопрестъпниците. С помощта на тези зли последователи, Галбаторикс свалил от власт ордена на Ездачите, убил техния водач Враел и се самообявил за крал на Алагезия. Действията му принудили елфите да се оттеглят в дълбините на боровата си гора, а джуджетата — да се скрият в тунелите и пещерите си, и никоя от двете раси вече не напускала тайните си обиталища. Това безизходно положение между Галбаторикс и другите раси продължило повече от сто години, през което време всички Клетвопрестъпници умрели по един или друг начин. И Ерагон внезапно попада в тази напрегната политическа ситуация.

Няколко месеца след излюпването на Сапфира, двама зловещи, подобни на бръмбари, странници, наречени Ра’зак, пристигат в Карвахол, за да търсят камъка, оказал се нейното яйце. Ерагон и драконът успяват да им избягат, но те унищожават дома на момчето и убиват Гароу.

Ерагон се заклева да открие и убие двамата Ра’зак. Когато напуска Карвахол, към него се присъединява разказвачът Бром, който знае за съществуването на Сапфира и иска да ги последва поради свои причини. Той му подарява червения меч Зар’рок — принадлежал някога на Драконов ездач, макар и да отказва да каже как се е сдобил с него.

По време на пътуването им Ерагон научава много от Бром, включително как да се бие с меч и да използва магия. Когато изгубват следата на Ра’зак, отиват в град Теирм при стария приятел на Бром Джеод, защото разказвачът смята, че той ще им помогне да открият леговището им. Там научават, че Ра’зак живеят някъде близо до град Драс-Леона. Ерагон също така среща билкарката Анджела, която предсказва бъдещето му, а нейният спътник, котколакът Солембум, му дава два странни съвета.

По пътя за Драс-Леона Бром разкрива, че е агент на Варден — бунтовническа група, посветила се на борбата да свали от трона Галбаторикс — и че се е криел в Карвахол, чакайки появата на нов Драконов ездач. Преди двадесет години Бром е участвал в открадването на яйцето на Сапфира от Галбаторикс, по време на което е убил Морзан — първи и последен от Клетвопрестъпниците. В момента съществуват само още две драконови яйца, но и двете са притежание на Галбаторикс.