Още веднъж приключенията на Ерагон и Сапфира свършиха и пак стигнахме до края на тази лъкатушеща пътека, но само засега. Очакват ни още много километри път. Четвъртият том ще бъде издаден веднага щом го довърша и ви обещавам, че ще бъде най-вълнуващата част от поредицата. Нямам търпение да го прочетете.
Се онр свердар ситя хвас!
Кристофър Паолини
20 септември 2008
Кристофър Паолини е роден на 17 ноември 1983 г. в Южна Калифорния, в семейството на Кенет и Талита Паолини. Израства заедно със сестра си Анджела, като и двете деца се обучават вкъщи от своите родители.
Още от малък той обича да пише къси разкази и стихотворения, чест посетител на библиотеките е и чете невероятно много.
Идеята за „Ерагон“ се ражда от юношеските му фантазии. Любовта на Кристофър към магичните истории го подтиква да напише такъв роман, какъвто би искал да прочете. Високите планини Беъртут, издигащи се от едната страна на долината Парадайз, където той живее, го вдъхновяват за фантастичния свят на Алагезия. Всички герои в книгата са плод на неговото въображение, с изключение на билкарката Анджела, чийто прототип е сестра му. Паолини е едва петнадесетгодишен, когато започва да пише „Ерагон“. Това му отнема близо година, а докато я изглади и редактира, изтича още една.
Първото издание излиза през февруари 2002 г. чрез семейното издателство „Паолини Интернешънъл“. Отначало се продава само в техния град — Парадайз Вали, Монтана, но до края на годината Кристофър и цялото му семейство се занимават с представянето на книгата в библиотеки, книжарници и училища. Така те спечелват много фенове за драконката Сапфира и нейния малък ездач.
Но големият успех тепърва предстои. По време на своите обиколки младият Паолини се запознава с писателя Карл Хейсън, който представя „Ерагон“ на своя издател Алфред А. Кнопф, и през август 2003 г. „Рандъм Хаус“ публикува книгата, която за много кратко време се превръща в бестселър, а деветнадесетгодишният Кристофър става световна знаменитост. В края на 2006 г. „Туентиът Сенчъри Фокс“ пуска по екраните едноименния филм, който донася още повече слава на Паолини.
След продължителна обиколка за среща с почитателите си в САЩ и Великобритания, в края на 2004 г. Кристофър отново се връща към приключенията на Ерагон и Сапфира във втората книга от трилогията „Наследството“ — „Първородният“. Както и „Ерагон“, и тя достига милионни тиражи и дълго време оглавява класациите на „Ню Йорк Таймс“. Правата и за нея са продадени в над 50 държави.
В началото на 2007 г., като се залавя с писането на третия роман, авторът си дава сметка, че за убедителното развиване на сложната фабула и изграждането на образите на героите няма да му стигне само един том. Така започнатата трилогия „Наследството“ прераства в тетралогия. Третата книга — „Бризингър“, излиза в края на 2008 г. Сега авторът работи по романа, който завършва цикъла за храбрия Драконов ездач.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4158
Издание:
Кристофър Паолини. Бризингър
Американска, второ издание
Превод: Симеон Димитров Цанев
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректор: Юлияна Василева
Компютърна обработка: Костадин Чаушев
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2005 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2009 г.
ISBN: 978–954–26–0799–1
В първите две части е транскрибирано като брисингр . — Бел.Dave
Игра на думи: nighthawks (нощни ястреби), nightstalker (нощен ловец). — Б.пр.
Червенобрад. — Б.пр.
Ашик — кокалче от задно коляно, обикновено на агне, употребявано за игра. — Б.пр.
Многогодишно сиво-зелено тревисто растение. — Б.пр.
Изразът означава „Опитвам се да разкрася това, което и без това е красиво“. — Б.пр.
Безръкия. — Б.пр.
На английски морското конче се нарича dragonfly . Буквално — „драконова муха“. — Б.пр.
Многогодишно тревисто растение с цикламени цветове, разположени на дълго стъбло, и листа, които приличат на върбовите, откъдето идва името му. То първо се появява след опожаряване, затова е известно още и като пожарен бурен. — Б.р.
Нож с две странични дръжки за изглаждане на дърво. — Б.р.