Кристофър Паолини - Бризингър

Квета Фрикая. Привет, приятели.

„Бризингър“ беше голямо забавление, но понякога и трудна за писане книга. Когато я започнах, имах чувството, че историята е огромен триизмерен пъзел, който трябваше да подредя без никакви указания. Преживяването ми донесе огромно задоволство, независимо от предизвикателствата, пред които се изправях от време на време.

Поради своята сложна фабула „Бризингър“ излезе много по-дебела, отколкото очаквах — всъщност толкова дебела, че трябваше да продължа поредицата с още една книга. Така трилогията „Наследството“ стана тетралогия. Доволен съм от тази промяна. Фактът, че ще има още един том, ми позволи да изследвам и развия много по-задълбочено личността на героите и техните взаимоотношения.

Както при „Ерагон“ и „Първородният“, никога не бих могъл да завърша тази книга без подкрепата на куп талантливи хора, на които съм безкрайно благодарен. Това са:

У дома: мама — за храната и чая, за съветите, разбирането, безкрайното търпение и оптимизма; татко — за уникалната му обективност, острите като бръснач забележки относно сюжета и писането, както и задето ми помогна за заглавието на романа и за идеята мечът на Ерагон винаги да лумва в пламъци, щом той каже името му (много яко!); единствената ми сестра Анджела, която отново се съгласи да използвам героинята, създадена по неин образ, и за богатата информация относно имена, растения и неща, свързани с вълната.

В агенцията „Райтърс Хаус“: моят агент Саймън Липскар — за приятелството, усилената работа и така нужното ми насърчение в началото на „Бризингър“ (без което можеше да ми отнеме още две години, за да завърша книгата); и неговият асистент Джош Гецлер за всичко, което направи заради Саймън и в полза на поредицата „Наследството“.

В издателство „Кнопф“: моята редакторка Мишел Фрей, която свърши огромна работа, като ми помогна за по-доброто звучене и по-голямата сбитост на романа (първият вариант на ръкописа беше много по-дълъг); съредакторката Мишел Бърк, която също се труди върху редакцията и ми помогна да напиша общото резюме на „Ерагон“ и „Първородният“; директорът на връзки с обществеността и маркетинга Джудит Хот, която от самото начало разпространи информацията за поредицата по целия свят; директорът по рекламата Кристин Лебов; художественият директор Изабел Уорън-Линч и нейният екип, които направиха толкова стилно оформление на книгата; Джон Джуд Паленкар — за величествената илюстрация на корицата (Не знам как би могъл да я надмине при четвъртата книга!); отговорният редактор Арти Бенет, който прилежно провери всяка дума истинска или измислена — в „Бризингър“; Чип Гибсън — завеждащ детския отдел на „Рандъм Хаус“; директорът на издателство „Кнопф“ Нанси Хинкел за твърдата подкрепа; търговският директор Джоан Демайо и нейният екип (ура! и хиляди благодарности); Джон Адамо — директор маркетинг, чийто екип проектира толкова впечатляващи материали; Линда Ленард — медийни изкуства, за всичките й усилия за онлайн маркетинга; Линда Паладино, Милтън Векъроу и Каръл Нотън от производствения отдел; Пам Уайт, Джослин Ланги и останалата част от отдела за авторски права, които свършиха наистина изключителна работа, продавайки поредицата „Наследството“ в държави по целия свят; Джанет Ринард, редактор; и всички други в „Кнопф“, които ме подкрепиха.

В „Лисънинг Лайбръри“: Джерард Дойл, който с гласа си вдъхна живот на света на Алагезия; Таро Майер, който се справи перфектно с произношението на употребените от мен езици; Орли Московиц — за цялата му организация; и Аманда д’Асиерно — издател на „Лисънинг Лайбръри“.

Благодаря на всички ви.

„Изработката на японския меч“ от Лион и Хироко Кап и Йошиндо Йошихара ми даде много информация, която ми бе нужна за вярното описание на процесите „топене“ и „коване“ в главата „Да покориш метала“. Горещо препоръчвам тази книга на всички, които искат да научат повече за изработката на мечовете (най-вече японските). Знаете ли, че японските ковачи имали традиция да запалват огън, като удрят с чука по метален прът, докато той се нажежи до червено, а после го допирали до тънка дъсчица, покрита със сяра?

Най-накрая искам да благодаря на всички почитатели на „Наследството“ (аз също съм му фен). Благодаря ви, че прочетохте „Бризингър“. Благодаря ви, че обикнахте поредицата. Без вашата подкрепа никога нямаше да мога да напиша книгите от „Наследството“, а не мога да си представя нищо друго, което бих желал да правя.