Кристофър Паолини - Бризингър

— Нен оно веоната, Аря Дрьотнингу — промърмориха елфите.

— Чу ли повика ми? — попита Ерагон Бльодгарм.

— Да — отвърна косматият елф. — Дойдохме възможно най-бързо, ала между нас и вас имаше множество войници.

Ездача изви ръка пред гърдите си в традиционния елфически поздрав.

— Извинявам се, че ви изоставих, Бльодгарм-елда. В разгара на битката проявих глупост и прекалена самоувереност и заради грешката ми едва не умряхме.

— Няма нужда да се извиняваш, Сенкоубиецо. И ние допуснахме грешка, която обещавам, че няма да повторим. От днес нататък ще се бием редом с теб и Варден, без да пестим силите си.

Заедно те слязоха по стълбите в двора отвън. Варден бяха избили или заловили повечето от войниците в крепостта, а малцината, които още се биеха, се предадоха, щом видяха, че лейди Лорана е под опеката на бунтовниците. Тъй като стълбището бе твърде тясно за нея, Сапфира се бе спуснала от терасата на двора и ги чакаше, когато пристигнаха.

Ерагон остана при драконката, Аря и лейди Лорана, докато един боец извика Йормундур. Когато командирът дойде при тях, те го информираха какво се е случило в кулата — което наистина го изуми — и предадоха лейди Лорана на грижите му.

Йормундур й се поклони:

— Бъдете сигурна, милейди, че ще се отнасяме към вас с цялото уважение и достойнство, което се полага на ранга ви. Може и да сме врагове, но си оставаме цивилизовани.

— Благодаря — отвърна тя. — Радвам се да го чуя. Тревогата ми обаче е за безопасността на поданиците ми. Ако е възможно, бих искала да говоря с водачката ви Насуада за нейните планове.

— Вярвам, че и тя иска да говори с вас.

Докато се разделяха, Лорана каза:

— Много съм ви признателна, мила елфке и Драконов ездачо, за убийството на онова чудовище, преди то да разруши Фейнстер. Съдбата ни е поставила на различни страни на конфликта, но това не означава, че не мога да се възхитя на смелостта и силата ви. Може никога повече да не се срещнем, така че ви пожелавам късмет.

Ерагон се поклони и отвърна:

— Късмет и на вас, лейди Лорана.

— Дано звездите бдят над вас — добави Аря.

Бльодгарм и елфите под негово командване съпроводиха Ерагон, Сапфира и Аря, докато те обикаляха града в търсене на Насуада. Откриха я да язди сред сивите улици и да оглежда пораженията.

Насуада поздрави Ерагон и Сапфира с явно облекчение.

— Радвам се, че най-накрая се върнахте. Бяхте ни нужни тук последните няколко дни. Виждам, че имаш нов меч, Ерагон, меч на Драконов ездач. Елфите ли ти го дадоха?

— По малко заобиколен начин, но да. — Младежът огледа хората, застанали наоколо, и снижи глас: — Насуада, трябва да говорим с теб насаме. Важно е.

— Добре. — Тя огледа сградите около улицата и посочи една къща, която изглеждаше изоставена. — Нека говорим там.

Двама от Нощните ястреби притичаха преди тях в къщата. Появиха се няколко минути по-късно, поклониха се на Насуада и казаха:

— Празна е, милейди.

— Добре. Благодаря ви.

Тя слезе от коня си, подаде юздите на един мъж от свитата си и влезе вътре. Ерагон и Аря я последваха.

Тримата се разходиха из запуснатата сграда, докато не намериха стая — кухнята — с прозорец, достатъчно голям, за да побере главата на Сапфира. Ерагон отвори кепенците и драконът положи глава на дървения перваз. Дъхът й изпълни кухнята с миризмата на овъглено месо.

— Можем да говорим без притеснения — обяви Аря, след като направи магии, които да пречат на подслушвачи.

Насуада потри ръце и потрепери.

— За какво става дума, Ерагон? — попита тя.

Ездача преглътна. Искаше му се да не му се налага да говори за съдбата на Оромис и Глаедр. Накрая каза:

— Насуада… двамата със Сапфира не бяхме сами… Имаше друг дракон и друг Ездач, които се бореха срещу Галбаторикс.

— Знаех си — възкликна Насуада с блеснали очи. — Само в това обяснение имаше смисъл. Те бяха вашите учители в Елесмера, нали?

— Бяха — вметна Сапфира. — Ала вече не са.

— Вече не са?

Ерагон стисна устни и поклати глава, а очите му се напълниха със сълзи.

— Тази сутрин двамата загинаха в Гил’еад. Галбаторикс използва Торн и Муртаг, за да ги убие; чух го да им говори чрез устата на Муртаг.

Възбудата се оттече от лицето на Насуада и на него се изписа униние и изтощение. Тя се отпусна на най-близкия стол и загледа пепелта в студеното огнище. Кухнята потъна в тишина. Накрая водачката на Варден се размърда и попита:

— Сигурен ли си, че са мъртви?

— Да.