Кристофър Паолини - Бризингър

И старият Ездач, и драконът му страдат от стари рани, които им пречат да се бият — Глаедр е изгубил единия си крак, а Оромис, който е бил пленен и прекършен от Клетвопрестъпниците, не е способен да контролира големи количества магия и получава припадъци.

Ерагон и Сапфира започват обучението си както заедно, така и поотделно. Момчето научава още за историята на расите в Алагезия, както и за майсторството на меча и древния език, който всички магьосници използват. Докато изучава древния език, то открива, че е направило огромна грешка, когато двамата със Сапфира са благословили сирачето във Фардън Дур: искал е да каже „Нека бъдеш защитен от беди“, но всъщност е казал „Нека бъдеш щит за беди“. Прокълнал е бебето да заслонява други от всякаква болка и страдание.

Сапфира бързо напредва, учейки се от Глаедр, но белегът, който Ерагон носи в резултат от битката си с Дурза, забавя неговото обучение и не само го загрозява, но и в неочаквани моменти го обезсилва, причинявайки му силна болка. Той не знае как ще подобри уменията си като магьосник и воин, ако тези спазми продължават.

Ерагон осъзнава, че изпитва чувства към Аря. Признава й ги, но тя го отблъсква и не след дълго напуска Елесмера, за да се върне при Варден.

Скоро след това елфите изпълняват ритуал, наречен Агаети Бльодрен, или Тържеството на кръвната клетва, по време на който момчето преминава през магическа трансформация: превръща се в хибрид между елф и човек — нито изцяло едното, нито изцяло другото. В резултат от това белегът му е излекуван и сега то има същата свръхчовешка сила, която притежават и елфите. Чертите му също се изменят и наподобяват елфическите.

Тогава Ерагон научава, че на Варден им предстои битка с Империята и имат огромна нужда от него и Сапфира. Докато той е отсъствал, Насуада е преместила бунтовниците от Фардън Дур в Сурда — държава, намираща се на юг от Империята, която все още е запазила независимостта си от Галбаторикс.

Ерагон и Сапфира напускат Елесмера заедно с Орик, след като обещават на Оромис и Глаедр, че ще се върнат възможно най-скоро, за да завършат обучението си.

Междувременно братовчедът на Ерагон, Роран, има свои собствени премеждия. Галбаторикс изпраща в Карвахол Ра’зак и легион от императорската армия, за да го заловят и да го използват срещу Ерагон. Роран успява да избяга в близките планини, където заедно с други селяни се опитват да отблъснат войниците. Мнозина от другарите му загиват. Когато селският касапин Слоун, който мрази Роран и не приема годежа му с дъщеря му Катрина, предава младежа на Ра’зак, бръмбароподобните създания нападат Роран посред нощ в спалнята му. Той успява да избяга, ала Ра’зак залавят Катрина.

Роран убеждава хората от Карвахол да напуснат селото и да търсят убежище при Варден в Сурда. Те поемат на запад към крайбрежието с надеждата, че оттам ще могат да отплават до южната страна. Роран се доказва като водач и успява да ги приведе през Гръбнака. В пристанищния град Теирм те срещат Джеод, който казва на Роран, че Ерагон е Ездач, и обяснява какво са търсили Ра’зак в Карвахол първия път — Сапфира. Джеод предлага да помогне на Роран и селяните да стигнат до Сурда, изтъквайки, че когато са в безопасност при Варден, Роран може да използва помощта на братовчед си, за да спаси Катрина. Заедно с новия си приятел, селяните отвличат кораб и потеглят към Сурда.

Ерагон и Сапфира достигат Варден, които се готвят за битка. Младежът научава какво е станало с бебето, което е прокълнал със зле изговорената си благословия: името й е Елва и въпреки че би трябвало да е още пеленаче, тя изглежда като четиригодишно дете и има гласа и поведението на възрастен, преживял много и изморен от живота. Магията на Ерагон я принуждава да изпитва болката на всички, които вижда, и я подтиква да ги защитава; ако се възпротиви на този порив, тя самата страда.

Ерагон, Сапфира и Варден посрещат войските на Империята в Пламтящите равнини — огромна местност, която дими заради подземни огньове. Те са удивени, когато в небето се появява друг Ездач, яхнал червен дракон. Той убива краля на джуджетата Хротгар, а после започва да се бие с Ерагон и Сапфира. Когато младежът успява да свали шлема му, с ужас вижда, че това е Муртаг.

Приятелят му не е умрял при ургалската засада при Фардън Дур. Всичко е било организирано от Близнаците; те са предатели, планирали засадата, за да бъде убит Аджихад, а те да заловят Муртаг и да го отведат при Галбаторикс. Кралят го е принудил да му се закълне във вярност на древния език. Сега Муртаг и новоизлюпеният му дракон Торн са роби на краля и Муртаг казва, че клетвата му никога няма да му позволи да пристъпи заповед на Галбаторикс, въпреки че Ерагон го моли да го изостави и да се върне при Варден.