Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Госпожо?

Тонът на младата жена подсказа на Мери, че нещо не е наред.

- Да?

- И тази карта е отхвърлена.

- Сериозно? Никога не я използвам, това е картата ми за спешни случаи.

- Мога да кажа само какво се изписва на четеца.

Мери си взе картата по-скоро ядосана, отколкото объркана.

- Мога ли да ви дам друга? Наистина сигурна съм, че проблемът е в машината ви.

- Госпожо, моля ви - касиерката погледна зад Мери, където вече се беше образувала опашка. - Приемаме и пари в брой.

Мери плати за телефона с последните си две банкноти по двадесет долара. Минута по-късно вече беше на ескалатора и се спускаше към стоянката на такситата. Набра номера на Гарет, но обаждането се прехвърли към гласова поща. Хлапета, помисли си тя сърдито. По цял ден бяха забили носове в телефоните си, но не вдигаха, когато някой им звънеше.

- Отново е майката на Джеси. Надявам се, че си й предал съобщението ми. Току-що кацнах и отивам в полицейското управление. Моля, обадете ми се на този номер веднага щом си прослушаш пощата.“

Тя мина покрай лентите за получаването на багажа и се насочи към изхода. През витрината видя, че се е извила огромна опашка за таксита. Тя забави крачка, като разбра, че девет долара и някакви центове няма да й стигнат за сметката до полицейското управление.

До стената забеляза банкомат. Тя пъхна картата в процепа и потръпна. Стори й се, че някой я хваща със студена ръка за рамото, а един ужасен глас й шепне в ухото, че картите й са отхвърлени и това не е никаква грешка. Тя тръсна глава. Разбира се, че беше грешка. Машините постоянно грешаха. Всичко с кредита й беше наред.

И с телефона ти всичко е наред, а?

Тя въведе ПИН кода си и екранът светна без никакви проблеми. Мери въздъхна облекчено и натисна бързо теглене на шестдесет долара. Машината зажужа и се забави. Накрая изплю картата й със съобщение, че тегленето не е възможно заради недостатъчна наличност.

Това просто не може да е вярно, каза си тя, като отказваше да повярва на съобщението на банкомата, че проблемът е точно в кредитните й карти. Пъхна отново картата си и влезе в менюто за проверка на баланса. На екрана се изписа „-27,98“.

Картата беше с превишен лимит.

Пълни глупости. Мери никога не си беше позволявала да излезе на червено. Преди два дни балансът й беше почти три хиляди долара. Щеше да знае, ако има някакво непокрито голямо плащане.

Значи беше грешка... или пък не.

Усети как паниката я обзема за пръв път.

Върна се към главното меню и натисна за проверка на спестовната си сметка, където имаше четиринадесет хиляди долара и някакви дребни. Беше безумно малка сума за семейство на около четиридесет години с две деца, а и не покриваше все още неплатените болнични сметки.

Екранът мигна.

Нула.

Мери се загледа онемяла в екрана, неспособна да проумее новата действителност, която й се натрапваше от тази единствена нула. Парите бяха нейна отговорност. Джо ги печелеше, а тя ги пазеше като орлица.

Без пари. Без кредитни карти. Без спестявания.

Очите й се насълзиха, въпреки че гласът на адмирала в главата й нареждаше да не изпада в паника. Семейният кораб на Грант не беше пробит и водата не нахлуваше в трюма с тонове всяка минута.

С треперещи пръсти набра проверка на последните транзакции. Целият баланс от четиринадесет хиляди четиристотин петдесет и девет хиляди долара беше прехвърлен към нещо, наречено „М. Дж. Г. Ентърпрайсис“. Нямаше друга информация.

М. Дж. Г. Мери, Джеси и Грейс.

Провери кредитните карти и видя, че всичките й пари са пратени към същата организация.

Мери извади картата си и излезе навън в овладения хаос. Тротоарът гъмжеше от пешеходци, такситата свиреха с клаксони, чуваха се и полицейски свирки. Не е честно, каза си тя, това е удар под пояса. Съкрушена, тя седна на бордюра и се хвана за главата. Знаеше, че хората я гледат, но никой не я попита добре ли е. Отчаянието беше просто обратната страна на радостта. В Града на греха двете се сменяха постоянно.

Планините не стават по-малки, като ги гледаш...

Тя се стегна и си наложи да престане да си повтаря думите на адмирала. Беше време да разчита на себе си.

Отвори чантата си и се опита да прецени ситуацията. Първо добрите новини. Беше се объркала, че има само девет долара. Всъщност имаше десет долара и осемдесет цента. Не беше кой знае колко по-хубаво, но когато започваш от нулата, всеки долар е от значение. Пусна портфейла си обратно в чантата и видя, че нещо проблясва в ъгълчето. Нещо като месинг или злато. Тя се разрови из ментовите бонбони, мокрите кърпички и внимателно сгънатите касови бележки и пръстите й докоснаха нещо кръгло, с обли ръбове и гладко.