Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тръгвай. Веднага.

Краката му станаха като от олово.

Той си напомни, че е журналист и имаше дълг към истината. Въпреки това ръката му сякаш сама посегна и хвана една от дървените касетки. Смъкна я внимателно. Повече от сто долара бутилката... Отнесе я до мивката, тялото не го слушаше, действаше на автопилот. Не мислеше как да отнесе доказателствата на властите, не се сещаше за Мери. Фактът, че беше журналист, при това дяволски добър, не значеше нищо за него.

Трябваха му няколко минути да отвори касетката, да измъкне шишето и да махне корковата тапа. Миризмата почти го накара да падне на колене. Намери си чаша, наля си глътка, после още една и още една, като облизваше лакомо устни, докато кехлибарената течност се издигаше към ръба.

Хвана чашата и я вдигна с благоговение към устните си.

- Наздраве - каза той на Мери, Ал Солетано и дори на Пе- дро от грил бара. - Пипнахме ги.

Едва тогава чу хрущенето на гуми на кола по чакъла. Двигателят спря, затръшна се врата, по верандата отекнаха стъпки и някой почука.

- Господин Потър. ФБР. Моля, излезте.

Танк се огледа из стаята. Нямаше къде да бяга. Скри флаш паметта на единственото място, което му хрумна.

- Отворете, г-н Потър.

Танк отвори. Веднага разпозна агента, беше го видял предишната нощ, но тогава той не държеше пистолет.

- Вие? - изненада се Танк.

Специален агент Фъргъс Кийф го простреля в коляното. Танк се строполи на пода и се хвана за крака.

Кийф го прекрачи и влезе в стаята.

- Смятам, че паркираният отвън автомобил ни принадлежи.

Грубиянина 17, „Нинджинери “ 16.

Десет минути преди края битката щеше да се реши между два отбора. Първият, пленил двадесет знамена, печелеше. През цялата игра бяха в ролята на догонващи. Всеки път, когато Джеси и съотборниците й се сдобиваха със знаме, Грубиянина го открадваше.

- Кажи на „Защита“ да се стегнат - обади се Джеси. - Няма достатъчно „пробойни“, за да спечелим, ако продължаваме да си губим знамената.

Тя изпука кокалчетата на пръстите си и отпи глътка „Маунтън Дю“. Биеше Грубиянина в „Атака“ и пленяваше по две знамена за всяко едно негово. Отборът й обаче нямаше късмет в опазването им и той ги крадеше. Тя си спомни как баща й седеше пред телевизора и гледаше мачове на баскетболния „Бостън Селтик“. „Мачовете се печелят от защитата“, казваше винаги той.

Тълпата избухна в овации. Още едно знаме за Грубиянина.

Тя забеляза, че Макс я гледа с очакване. Разчитаме на теб. Един оператор насочи камерата си към нея и я заслепи с прожектора.

- Разкарай се - изкрещя тя.

Последната задача се появи на екрана й. Джеси веднага разбра, че е загазила. Това не приличаше на нищо, което беше виждала. Трябваше й цяла минута просто да прочете кода. Нищо не й идваше наум. Прочете го пак, но само се обърка още повече. Изглеждаше й напълно безсмислен.

Тя огледа и видя, че Гарет я гледа, стиснал юмруци, сякаш да я накара да побърза. Джеси отново насочи вниманието си към монитора и тогава забеляза... нещо познато... Не знаеше какво означава, но усети, че е крачка по-близо до решението. И тогава го съзря.

Джеси грабна телефона си и отвори откъса от код, останал от човека, изтрил съобщението на баща й. Сравни го със задачата и видя, че е права. Двата кода съвпадаха напълно, с изключение на последния ред. Ето я „пробойната“!

- Намерих една - извика тя, оцвети грешката в жълто и я прати на „Проучване“.

- Това е вариант на Линукс - отвърна й съотборникът. - Миналата година правих такъв в Калифорнийския технически институт. Това е телекомуникационен протокол. Хаквахме телефонната компания.

Джеси скочи от стола си и седна при „Защита“.

- Дръпни се - каза тя и се приведе, за да вижда по-добре екрана. - Гледай, пробива през черната матрица.

Грубиянина проникваше в системата им. Тя го блокира с лъжлива следа и докато той се чудеше какво става, успя да влезе в неговата система и за секунда откри пролука. Минута по- късно беше откраднала знаме.

- Върнах едно.

„Нинджинери“ 18, Грубиянина 18.

- Реших го - извика „Проучване“.

Бяха повели за пръв път в играта - „Нинджинери“ 19, Грубиянина 18.“

Малко по-късно обаче публиката отново изригна. Грубиянина беше пленил поредното знаме.

- Дай ми малко „Скитълс“ - помоли Джес.

Макс сипа цяла купчина в ръката й и тя ги метна бързо в устата си. Задъвка ожесточено и се върна на предишното си място.