Кристофър Райх: Игра на милиарди

Заседателната зала на Федералния резерв на САЩ

Екълс Билдинг

Вашингтон

Неделя, 28 юли, 22:50 часа

Тримата мъже седяха начело на конферентната маса като побелели лъвове над плячката си.

— Ако дори половината от това проклето нещо е вярна, то тогава сме загазили сериозно — прошепна единият.

— А ако всичко е самата истина?

— В такъв случай сме тотално…

Вратата се отвори и в залата влезе агент на тайните служби.

— Извинете, сър — каза той. — Готови сме. Куполовидният полилей, който висеше над дългата маса, изпълваше огромното помещение със слаба, погребална светлина.

— Дайте ни един момент — отвърна министърът на финансите Мартин Гелман. — Няма да се бавим много. — Мъжът изчака агентът на тайните служби да излезе, след което почука с пръст по досието. — Колко души от ваша страна знаят за това?

— Само асистентът ми — отвърна Едуард Астър, изпълнителният директор на Нюйоркската фондова борса.

— Никой друг?

Астър поклати глава, без да отмества поглед от министъра на финансите и от мъжа, седнал до него — Чарлз Хюз, председател на Федералния резерв. Двамата бяха едни от най-влиятелните личности в икономиката на Съединените американски щати.

— Имах подозрения, когато получих доклада — каза Астър.

— Кой ни осигури тази информация? — попита председателят на Федералния резерв.

— Фирмата, която го подготви. Те насочиха вниманието ми още от самото начало.

Мартин Гелман избута очилата по-високо върху носа си и огледа заглавната страница на досието.

— Никога не съм ги чувал. Какво, по дяволите, трябва да означава това име?

— Просветление — отговори Астър. — Очевидно думата е на санскритски.

— Чудесно — отвърна Чарлз Хюз, който на седемдесетгодишна възраст беше най-младият от присъстващите. — Ще позволим на група индийски мистици да казват на Съединените щати как да плават в лодка без гребла.

— Вярвам, че са американци — каза Астър. — Поне колкото самите нас.

— Кои са или какво точно представляват тези хора? — поиска да научи Гелман.

— Призраци [1] Spook — призрак; така се наричат шпионите и агентите на ЦРУ. — Б. пр. . Гадатели. Учени. Наречете ги както ви харесва.

— От частния сектор? — попита председателят Хюз.

— Ако са малко по-частни, направо ще станат невидими — отвърна Астър. Имаше още, но предпочете да не го споменава.

— Ако се разчуе…

— Затова сме само ние тримата в единадесет часа в тази неделна вечер — успокои ги изпълнителният директор на фондовата борса.

В помещението ехтеше тишина. Астър се взираше в държавния печат на САЩ, който се намираше високо на стената, и си мислеше за решенията, които се вземаха точно на тази маса; някои бяха приемани, за да се спаси страната от финансова катастрофа, а други именно за насочването й към тази катастрофа.

Сега се задаваше поредната.

Мартин Гелман извади мобилен телефон от сакото си.

— Трябва да се обадя на президента.

Астър сложи ръката си върху неговата.

— Не и от твоя телефон.

— Защо, по дяволите, Ед?!

— Не разбра ли какво пише в доклада? — Изпълнителният директор на фондовата борса отпусна хватката си. — Предлагам да го уведомим лично.

Този път Хюз се възпротиви:

— По това време на нощта?

— Сигурен съм, че президентът ще ни прости нахалството. Председателят на Федералния резерв кимна несигурно.

— Всичко това ми се струва невъзможно.

— Точно обратното — контрира Астър с увереност, достатъчна и за двама им. — Ако питаш мен, на практика сами си го търсехме. От десет години знаем или подозираме за това. Всичките доклади от ФБР, ЦРУ, дори от британците, ни казваха да сме внимателни в споделянето. През цялото това време не направихме нищо. В този ред на мисли можехме да изпратим покана с гравирани букви и да постелим килимче за добре дошли на предната си врата.

Хюз поклати глава.

— Как сме позволили да се случи?

— Алчност. Наивност. Вината е на всички ни. Председателят на Федералния резерв стовари юмрука си на масата.

— Бесен съм.

— Аз също, Чарли, но все още имаме време. — Астър отвори доклада на заключението. — „…и макар да няма съмнение за мащаба на проникване в критични национални системи, агресорът не може да използва ПИ, за да задейства цялостен дефолт [2] Дефолт (във финансите) — неизпълнение на договор за заем, неплащане своевременно на лихви и/или главница по дългови задължения. — Б. пр. на основната си цел, докато не разполага с програмния код… [3] Програмен код (известен още като сорс код, изходен код) — сбор от инструкции (заедно с коментари), написан на разбираем за човека език за програ миране, обикновено като текст. Позволява модификация на програмата, разглеждане на начина, по който работи, откриване на грешки и др. ".