Кристофър Райх: Игра на милиарди

— Не беше ли той наш посланик, преди да се качи на борда? — попита Гелман.

— Това беше преди шест години — отвърна Хюз. — Нямаш причина да не му вярваш.

— Не става въпрос за доверие — сопна се Астър. През главата му мина една ужасна мисъл. С трепереща ръка извади телефона от джоба на сакото си и започна да преглежда контактите в апарата. Спря се на име, което му беше до болка познато, като собственото му. Минаха години, откакто разговаряха за последно. Години, изпълнени с омраза и гняв. Въпреки това Астър не се подвоуми. Нямаше друг човек, на когото да има по-голямо доверие.

Пръстите му изпитваха затруднение да намерят правилните букви в тъмното.

— П-А-Л — започна да пише.

Шевролетът намали и зави към входа на „Стейт Плейс". Един охранител, който работеше към униформения отдел на тайните служби, излезе от будката си. Бариера блокираше пътя напред.

Министърът на финансите Гелман свали прозореца си.

— Добър вечер, сержант. Знаете кой съм. Председателят на Федералния резерв, господин Хюз, е с мен, както и господин Астър от Нюйоркската фондова борса. Тук сме, за да се видим с президента.

— Няма ви в списъка, сър.

— Случаят е спешен.

Охранителят ги помоли да дадат личните си документи, след което се върна в будката си. Астър продължи да пише:

— А-Н-…

Охранителят им върна документите.

— Президентът помоли да отидете до портика на Западното крило.

Портите се отвориха и автомобилът потегли бавно. Бариерата пред тях потъна в земята. Двигателят отново изрева и Астър потръпна, но осъзна, че шофьорът просто е натиснал газта, за да продължи по алеята. Събърбънът измина няколко метра, след което отново спря, за да може шасито му да бъде прегледано с огледало за наличието на експлозиви. Чу се „Чиста е" и колата се насочи към следващата бариера. Тя се прибра в земята. Шевролетът се раздруса, когато мина през металната рамка.

— Срещал ли си се с президента? — попита Гелман.

— Не — отвърна Астър. — Политическите ни убеждения се различават.

— Той е добър човек, но едва ли ще остане доволен. Автомобилът направи рязък ляв завой по „Уест Екзекютив авеню". Алеята продължаваше още петдесетина метра, минаваше покрай басейна на Белия дом отдясно и свършваше в паркинг за служителите на Западното крило.

— Надявам се поне да ни изслуша — каза Астър.

— Сигурен съм, че ще го стори. Той е…

Шевролетът се стрелна напред и залепи пътниците си в седалките им. Двигателят изрева по-силно от преди. Автомобилът започна да ускорява и само след секунди вече летеше надолу по алеята.

— Какво става, по дяволите? — учуди се Гелман.

— Я намали малко — провикна се Астър.

— Не мога — отвърна шофьорът. — Кракът ми дори не е на педала.

Право пред тях имаше трета бариера, която блокираше пътя им.

— Внимавай! — изрева Чарлз Хюз.

Шофьорът зави рязко надясно, автомобилът подскочи на бордюра и се озова на ливадата. Астър беше подхвърлен на седалката си и си удари главата в тавана. Изтърва телефона и той падна на пода.

— Дай на свободна — нареди главният агент, който се возеше на пътническото място.

— Скоростният лост е заял.

Шевролетът продължи да набира скорост, стрелката на скоростомера минаваше осемдесет километра в час, колата подскачаше върху неравния терен. Шофьорът се опитваше да избягва дърветата, клоните се удряха в предното стъкло, пречеха му да вижда. След това клоните изчезнаха и превозното средство се озова на Южната морава. От Белия дом ги делеше около тридесет метра тревна площ.

— Янки Блу… тук е Сиера Шест — обади се по радиото главният агент. — Имаме извънредна ситуация. Автомобилът излезе извън контрол.

— Комуникациите не работят, шефе — каза шофьорът.

Все повече се приближаваха до Южния портик. Астър се намести на седалката си.

— Спрете веднага — провикна се отново.

— Сър, нямам контрол над превозното средство — отвърна шофьорът изнервящо спокойно.

В този момент Астър осъзна, че всичко в доклада е истина. Автомобилът се управляваше от някой друг. Не от човек, а от нещо много по-плашещо. Шофьорът нямаше какво да стори, за да го спре.

Агенти на тайните служби се появиха иззад дърветата и заеха позиции от всички страни. Астър преброи четирима, които стояха на терасата на Южния портик. Всички те държаха автомати.

Една от гумите се пръсна и автомобилът се раздруса неконтролируемо.

— Бог да ни е на помощ — изрече шофьорът.

Нощта изригна. Мракът се освети от оранжеви и жълти експлозии. Куршумите не пропуснаха нито една част от превозното средство, сипеха се като оглушителен, барабанящ дъжд. Предното стъкло се пропука, след което се натроши.