Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Грубиянина се обърна и тя видя лицето му за пръв път. Тъмни, дълбоко разположени очи, малка нервна уста с болно червени възпалени устни.

- Влез - каза той. - Затвори вратата.

Джеси пристъпи вътре и дръпна вратата. Аквариумът представляваше стена между фоайето и дневната, която й се стори голяма колкото цялата им къща на „Пикфеър Драйв“. Прозорци от тавана до пода разкриваха гледка към булевард „Лас Вегас“ и отвъд него.

- Значи искаш да говориш с Грубиянина? - попита той.

Джеси кимна. Странен въпрос, беше очевидно, че иска.

- Той е там - каза Грубиянина или поне човекът, който тя си мислеше, че е Грубиянина, и посочи към вратата.

- Но вие не сте ли...

Вратата се отвори и към Джеси закрачи мъж, който беше виждала хиляди пъти по телевизията и в интернет.

- Здравей, Джеси - каза той. - Фантастична игра. Почти ме спипа.

- За една буква - кимна Джеси.

- Понякога трябва само толкова - съгласи се Йън Принс.

- Вие сте Грубиянина?

- От пет години. Вече шест.

- Но вие не бяхте в залата.

- Трудно е. Твърде много внимание. Моят помощник заема мястото ми. Помага ми малко, но аз му давам отговорите. Ти си надарен играч, млада госпожице. Може би един ден ще работиш за мен.

- Това ще бъде готино.

- В крайна сметка и двамата живеем в Остин.

Джеси се обърка и загуби присъствие на духа. Йън Принс стоеше на метър и половина от нея и тя разговаряше с него. Хотелският апартамент беше направо умопомрачителен, а в аквариума плуваше акула.

- Откъде знаете името ми?

- Знам всичко за теб. Знам, че харесваш „Лед Цепелин“. Аз също. Коя е любимата ти песен?

- „Разбивач на сърца“.

- А моята е „Стълба към небето“.

Отговорът не струваше, но Джеси не искаше да коментира.

- Знам, че посещаваш летни курсове в Тексаския университет и че имаш по-малка сестра, която се казва Грейс - продължи той. - Освен това знам, че и двете обожавате ленивци.

- Извинете, но малко ме плашите.

-А и знам, че наскоро си загубила баща си. Съжалявам.

Преди Джеси да успее да отвърне каквото и да било, на вратата се почука рязко.

- Простете - каза Йън Принс, отиде във фоайето и отвори.

- Влезте - каза той сърдечно и протегна ръка. - Каква изненада.

Майката на Джеси влезе в апартамента. Зад нея стоеше слаб и груб на вид човек с ниско подстригана руса коса.

- Мамо? Какво правиш тук?

Мери не отговори.

- Пусни я - каза тя на Йън Принс.

- Колко е хубаво, че най-накрая се срещаме. Имам чувството, че сякаш вече ви познавам.

Джеси гледаше ту към единия, ту към другия.

- Мамо, какво става? Откъде познаваш Йън Принс?

- Баща ти го е познавал. Сега замълчи, Джеси.

Джеси отстъпи крачка назад. Нямаше представа какво се случва, но никога не беше виждала майка си толкова притеснена.

Йън Принс отпусна ръка.

- Затвори вратата, Питър - каза той на русия здравеняк. - Мери и аз трябва да си побъбрим.

- Не е необходимо нещата да свършват зле. Стига да получа това, което ми трябва, не виждам причина защо да не можем да върнем всичко, както си беше преди.

Мери седеше в кожен стол с ниска облегалка с лице към Йън Принс в библиотеката на втория етаж на президентския апартамент.

- Съпругът ми е мъртъв. Ти си наредил да го убият. Нещата не могат да се върнат както са си били.

- Ти нямаш пари. Нямаш спестявания. Кредитът ти е съсипан, а сметките от болниците са цяла планина. А сега Грейс е отново в болница в компанията на своя пазител госпожа Креймър, чиято кредитна карта ти използва, за да си запазиш билет за полета до Лае Вегас. Не ме питай откъде знам.

Мери се опита да овладее страха си. Знаеше откъде той знае всичко. Вгледа се в очите на Йън Принс, а част от нея се запита дали той въобще е човек. Приветливата усмивка, блестящите очи и лъскавата коса - всичко излъчваше здраве и благосъстояние, но беше някак изкуствено, не съвсем живо.

- Готов съм да поправя тези нещастни стечения на обстоятелствата - продължи той. - Сметката ти ще бъде захранена отново, както и спестяванията. Освен това ще платя болничните сметки на Грейс до последния цент. Дори ще ви осигуря щедра помощ, за да можете да си стъпите на краката след тази тежка загуба.

Йън Принс помълча, протегна ръка и я докосна по коляното.