Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Дон Бенет влезе в хижата и пусна още един къс откос в проснатото тяло на Кийф.

- Само не и ти - изстена Танк и сърцето му замря.

Бенет приклекна край Танк.

- Дръж се - каза той. - Скоро ще дойде линейка.

Появи се още един мъж, по-възрастен, с рошава побеляла коса и пълен в корема. Той се наведе и вдигна ключа от ферарито от пода.

- Това ли е? - попита Ранди Бел.

- Това ли е, Потър?

- Всичко е там - кимна Танк.

Бенет викна на Бел да донесе алтечката от колата и отново се обърна към Танк.

- Сигурен съм, че ще прочетем за историята във вестниците.

Но в момента Танк не се интересуваше от вестника, от написването на статията, която ще му спечели наградата „Пу- лицър“, или от тлъстия договор за книга. Той се пресегна и хвана Бенет за ръката.

- Намерете Мери.

Къртицата докосна меката торбичка под окото на Джеси с острието на ножа. Кожата й беше толкова гладка. Тя беше чиста. Недокосната.

- Стани. Не искам да те излагам пред майка ти.

Момичето не се изправи. Той видя омразата в очите й и усети възбуда. Къртицата натисна върха на ножа в кожата, видя и страх, а това го развълнува още повече.

Джеси стана.

- Отиди в спалнята.

Мери Грант се надигна и се хвърли срещу него. Къртицата я ритна и тя падна назад през масичката за кафе. Той скочи върху нея и притисна ножа във врата й. От порязването потече струйка кръв и обагри острието.

- Стой тук. Не мърдай. Не издавай и звук. Ако те чуя, ще забия ножа толкова дълбоко в корема на бебчето ти, че няма да мога да го измъкна. А после ще дойда и ще го забия и в твоя.

Къртицата превъртя ножа в ръката си, опря утежнената дръжка в челото на Мери и леко затвори умоляващите очи. Имаше планове и за нея.

Изправи се и бутна Джеси напред към леглото в спалнята. Обърна се и затвори вратата зад себе си, но не съвсем. Ако Мери Грант се опиташе да вика, щеше да я чуе.

Мери се изправи секунди след като вратата се затвори. Беше замаяна, но нищо повече. Ако не друго, болката й действаше отрезвително. Тя изхлузи обувките си и се плъзна безшумно през стаята. Чантата й беше на пода, паднала там, където Бригс я беше ударил. Тя падна на колене и я отвори, бръкна със завързаните си ръце, избута настрани портфейла си, плика с тридесет и шестте хиляди долара и напипа дръжката на никелирания револвер тридесет и осми калибър. Старомоден подарък срещу неприятности в събота вечер, струваше й двеста деветдесет и пет долара в заложната къща.

Тя измъкна оръжието, стисна го здраво и запъна петлето с двата си палеца.

Раната на врата й кървеше ужасно и наръси алена огърлица по пода.

От другата стая се дочу шум.

Мери не се затича. Стъпка по стъпка тя се приближи до спалнята и до притворената на сантиметър-два врата. Видя голите бедра на мъжа и се забърза. Нямаше да позволи на никого да нарани дъщеря й.

Тя беше прекрасна.

Беше негова.

Къртицата държеше телефона си в лявата ръка, а ножа в дясната. Искаше да заснеме първия си път. Предвкусваше как щеше да гледа клипа отново и отново. Гледането беше дори по- приятно.

Джеси лежеше на леглото, както й беше наредил. Той се приближи внимателно, готов зарезки движения и удари. Плъзна ножа под тениската на „Нинджинерите“ и я сряза надлъжно през средата на гърдите.

- Точно така - каза той. - Стой мирна и гледай в обектива.

Той се приближи още малко, вдъхваше миризмата й, искаше я цялата.

Джеси се опита да го изрита. Той избягна ударите с лекота и притисна ножа в тялото й.

- Сега махни другата тениска - нареди той.

Искаше и да я целуне, но не можеше да махне скоч лентата от устата й. Щеше да я целува по-късно, докато беше все още топла.

Джеси не помръдна и той я резна леко по бузата.

- Следващия път ще боли повече.

Джеси смъкна тениската и извърна поглед.

- Отвори очи, Джес - каза той. - Искам да видиш всичко.

Искаше, когато гледа клипа по-късно, да вижда как животът се отцежда от очите й.

Къртицата погали сутиена й с ножа и го смъкна по-надолу до дънките й. Чувстваше се силен, властен. Той контролираше ситуацията, той нареждаше, не някой друг. Не Бригс. Не Йън Принс. Целият свят правеше каквото му каже, сякаш беше програмирал всяко негово действие.

- Сега тези.

Джеси изхлузи дънките си. Той я погледна в очите и я докосна. Искрица на страх, на очакване. Внезапно страхът изчезна. Той зърна някакво отражение в зеницата й, сянка на движение зад него.