Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Йън дръпна чантата от ръцете на Бригс.

- Той не беше пияница. Това е било само прикритие. Бил е агент от МИ-6 и е убит при изпълнение на служебните му задължения. Тялото така и не е било открито.

Бригс му се смееше в лицето.

- Разбира се, че са го намерили, само че майка ти е отказала да го вземе. Британското правителство също е отказало. И знаеш ли защо? Защото баща ти е бил уволнен шест месеца по-рано. Скъпото ти старо татенце е заровено в анонимен гроб някъде извън града или където там ги хвърлят такива като него в Белгия.

- Лъжеш.

- Така ли?

Бригс пристъпи до Йън и го бутна с пръст в гърдите.

- Ще разкажа на целия свят, Йън. Ще кажа на всички истината за Питър шибания Принс. Всички ще разберат какво пропаднало пиянде е бил баща ти.

- Не, няма да го направиш.

- О, да, ще го направя. Бъди сигурен, ще го уредя.

Йън стреля в него. Питър Бригс се олюля и отстъпи крачка назад. Йън пусна чантата, хванал стария „Валтер“ с дясната ръка. Стреля отново. Бригс падна. Беше мъртъв дори преди да докосне пода.

- Уредено е. По конец.

Гърмежите от пистолета сепнаха Йън и го накараха да се съвземе. Яростта му се изпари. Сега беше важно да се погрижи за себе си. Той клекна, извади пистолета на Бригс от кобура и го сложи в ръката му. Чиста самозащита. Всеки щеше да го види.

Изчака помощниците му да дотичат на помощ, но вече беше почти осем вечерта и всички си бяха тръгнали. Никой не беше чул изстрелите. Той отиде до бюрото си и се обади на Едуард Мейсън. Щеше да му каже, че Бригс го е заплашил, че ще отиде при властите, и Мейсън щеше да прати някого. Бяха заедно в тази работа, нямаше друг избор.

Обаждането се прехвърли към гласова поща. „Ед, Йън с. Обади ми се. Случаят е спешен.“

Йън пусна пистолета в горното чекмедже на бюрото и се върна при трупа. Бригс не беше женен, нямаше нито приятелка, нито семейство в града. Нямаше да липсва на никого, при това дни наред. Може би нямаше да извърти случая като самозащита, имаше предостатъчно време да се отърве от тялото. Дори би могъл някак да го свърже с Мери Грант.

Личната му телефонна линия звънна. Беше осем вечерта, значи това беше всекидневното обаждане от децата му в Лос Анджелис. Идеално съвпадение, щеше да каже, че по времето на смъртта на Бригс той е говорел със семейството си. Йън отмести камерата, така че да не е обърната към тялото на пода, и се настани пред обектива.

- Здравейте на всички - вдигна той с престорено весел глас.

Екранът оживя и Принс видя момчетата си Тристан и

Тревър в кухнята в къщата в Бел Еър.

- Тате, тате - викаше по-малкият Тристан. - Имаме изненада!

Йън се постара да се усмихне.

- Сериозно? Каква е?

- Знаем, че каза никакви животни повече, но това е много специално.

- Още нещо ли сте взели? Какво е този път? Дано не е още едно куче.

- Само почакай, татко - каза Тревър. - Направо ще откачиш. Толкова е готино.

- Познай де - подкани го Тристан.

- Не мога... Котка?

- Разбира се, че не.

- Змия?

- Лесно е, татко. Нали нарочно ни прати онзи видеоклип.

- Така ли? Какъв видеоклип?

Точно тогава Тристан вдигна животното и го задържа с изпънати ръце. Беше едро и космато, с големи лапи с дълги нокти и тъжни черни очи.

- Кажи здрасти на Джоуи. Той е трипръст южноамерикански ленивец.

- Ленивец? - изуми се Йън и примига. Беше уверен, че му се привижда.

- Не се ядосвай, тате - продължи Тристан. - Нали затова ни прати клипа с ленивеца, който се опитва да се покатери по пръчките на детската кошарка? Знаел си, че няма да можем да му устоим.

Това беше клипът, който беше пратил на момичетата на Грант с прикрепения малуер. Но как, по дяволите, го бяха получили синовете му?

- Сигурни ли сте, че аз съм ви го пратил?

- Да, тате - каза Тревър. - Много добре знаем, че не бива да отваряме имейли от непознати.

- Аз накарах мама да отиде до магазин за екзотични домашни любимци в Бевърли Хилс. Не смяташ ли, че е сладък?

Йън се втурна към компютъра си. Ако бяха свалили видеоклипа с ленивеца, щяха да заразят всичко с малуера. Всички устройства в семейството бяха свързани и малуерът щеше да даде на потребителя пълна власт върху всичко в домашната мрежа - настолни компютри, лаптопи и таблети. Сдобиването с паролите му щеше да е детска игра и някой можеше да получи достъп до всичките му файлове - както личните, така и от работата, и да открие всичко.