Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Йън влезе в пощата си и видя, че казаното от синовете му е вярно. Беше им изпратил клипа. Или по-скоро го беше изпратил човекът, хакнал компютъра му.

Той си пое въздух и се зачуди как може да се е случило. Как въобще беше възможно?

Някъде от кухнята зад момчетата се чу писък.

- Йън!

Беше жена му Уенди. Тя се появи откъм шкафа с напитките, стиснала лаптопа си с отворен екран.

- Какво си направил? Има го навсякъде.

- За какво говориш?

- Истина ли е? Кажи ми, Йън, истина ли е?

Уенди обърна лаптопа към камерата, но той едва виждаше изображението.

- Нямам представа за какво говориш - каза той.

- Застреля ли го? Застреля ли го?

- Кого да съм застрелял?

- Бригс! Застреля ли го?

Уенди крещеше истерично и викаше на момчетата да излязат от кухнята.

Йън отвори „Райвълфокс“, сайт за най-модните теми и личности в мрежата. За негов ужас името му беше на първо място. Той чукна два пъти върху него и се отвори линк към видеоклип в Ютюб, озаглавен „Йън Принс убива хладнокръвно Питър Бригс“.

Той го пусна и видя как седи в кабинета си и говори с Питър Бригс едва преди пет минути.

- Той не е бил таен агент - казваше Бригс . - Бил е пияница.

Йън не помръдна, докато гледаше всичко останало, записано с висока разделителна способност от камерата на компютъра му.

Малуерът.

- Скъпото ти старо татенце е заровено в анонимен гроб някъде извън града или където там. ги хвърлят такива като него в Белгия.

-Лъжеш.

-Така ли?

Бригс пристъпи до Йън и го бутна с пръст в гърдите.

- Ще разкажа на целия свят, Йън, Ще кажа на всички истината за Питър шибания Принс. Всички ще разберат какво пропаднало пиянде е бил баща ти.

- Не, няма да го направиш.

- О, да, ще го направя. Бъди сигурен, ще го уредя.

Йън стреля в него. Питър Бригс се олюля и отстъпи крачка назад. Йън пусна чантата, хванал стария „Валтер“ с дясната ръка. Стреля отново. Бригс падна. Беше мъртъв дори преди да докосне пода.

- Уредено е. По конец.

Той отмести поглед от екрана. Само един човек можеше да е направил това. Джеси Грант. Беше пратил клипа с ленивеца и на нея. Тя имаше уменията, почти го беше победила на „Плени знамето“. Но тя беше мъртва в хотелския апартамент в Лае Ве- гас. Бригс беше потвърдил.

Или... може би не беше мъртва,

Йън зареди страницата отново. Броят на гледанията растеше главоломно нагоре.

Две хиляди,.. Десет хиляди... Сто хиляди...

Клипът набираше популярност. Целият свят го гледаше.

- Йън, това истина ли е? - продължаваше да крещи Уенди Принс. - Йън!

Той прекъсна връзката.

Някъде отдалеч се чу сирена, после още една. Той отиде бързо до прозореца и видя, че десетина необозначени автомобила минават директно по Моравата към офис сградата.

Телефонът му звънна. Едуард Мейсън.

- Ед, здравей, слава Богу, че се обади. Има...

- Господин Принс, казвам се Дилън Уолш. Аз съм ръководител на отдела за разследване на киберпрестъпления към ФБР. Едуард Мейсън се намира в ареста. Сградата ви е заобиколена от наши агенти. Настояваме да се предадете незабавно. Моля, излезте през предния вход с вдигнати ръце.

Йън затвори. Мейсън беше в ареста. ФБР разполагаше с файловете на Старк. Знаеха всичко. Кабинетът му беше обграден.

Броят на гледанията продължаваше да расте.

Петстотин хиляди... Шестстотин хиляди.

Скоро щяха да стигнат милион, а това беше само началото. Наблюдаваше как един клип със сигурност щеше да стане най- гледаният в историята на интернет.

Йън отвори горното чекмедже и впери очи в пистолета на баща си.

Кануто с балансьори се поклащаше по вълните на ранния сутрешен прилив.

- Това ли е мястото? - попита Грейс.

- По-добре да е това - изсумтя Джеси. - Аз няма да греба повече.

Мери плъзна поглед над океана към зелените склонове на Мауи. Лекият бриз духаше откъм острова и носеше аромата на гардении и плумерии. Слънцето изгряваше зад пролива и позлатяваше брега на Ланаи с наситената си топлина. Тя прибра веслото.

- Мисля, че баща ви би харесал мястото.

- А сега какво ще правим? - попита Джеси.

Мери отвори раницата си и извади малка желязна кутия. От смъртта на Джо и последвалите събития бяха минали пет месеца. Погребалната служба беше в Бостън, но тя беше решила да няма официално погребение с почести. Джо трябваше да бъде някъде, където се чувстваше най-щастлив, а това беше плаж, на който да играе с момичетата. Тя подаде кутията на Грейс.