Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Йън усети нечие присъствие. Озърна се и видя, че вицепрезидентът го гледа настойчиво.

- Значи построихме център за данни за милиард и половина долара с най-модерния суперкомпютър в света, за да научим какво обича да яде кучето на премиера на Русия.

Вицепрезидентът отдавна се противопоставяше на увеличението на бюджета за разузнаване и беше срещу изграждането на Центъра за данни Юта.

Смехът заглъхна.

- Сега доволен ли сте, г-н Принс? - прошепна той. - Ще добавите още една нула към състоянието си. Всички сте шарлатани. Само вашата играчка може да спаси света. Я стига. Какво ще правим с всичко това?

- Според мен пропускате основния момент - каза Йън. - Не е важно какво пише в съобщението, а фактът, че можем да го прочетем.

Вицепрезидентът се обърна към Императора.

- Да криете още някое асо в ръкава си, генерал Улф? - сопна се той.

Директорът на АНС се притесни и отново намести очилата си.

- Постарай се да ни впечатлиш, Дейв - подкани той един полковник от военновъздушните сили, седящ наблизо.

- Да, сър - каза той и започна да трака по клавиатурата. От уредбата се разнесоха гласове. Йън разпозна езика като мандарин, но със северен диалект. На основния екран се появи превод на разговора в реално време.

- Срещата започна преди петнадесет минути - каза някой, идентифициран само като Говорител 1 . - Присъстват вицепрезидентът, директорът на Агенцията по национална сигурност и много други правителствени функционери. На снимките се вижда, че през последния час на обекта са пристигнали шестнадесет автомобила, Смятаме, че тестват наскоро инсталирания нов хардуер.

- Какъв е? - попита Говорител 2. - „ Титан “?

- Все още не сме сигурни, но най-вероятно е по-сложна изчислителна апаратура,

- Изложени ли сме на риск?

- Абсолютно не. Никой не може да проникне в системите ни.

- Господа, слушаме генерал от китайското министерство на държавната сигурност в Пекин и разговора му с Ху Бао, вицепремиер на Китай, по сигурна и криптирана линия. Обикновено би ни отнело няколко часа да разбием кода, ако въобще успеем. Както всички сме свидетели, преводът се извършва в реално време. Изглежда, господин президент, че китайците говорят за нас. Обсъждат демонстрацията на „Титан“. Тук. Днес. Сега, Снимките, за които говорят, са от един от шпионските им сателити, който ни наблюдава от няколкостотин километра височина. Всъщност ние шпионираме как враговете ни шпионират нас - и се справяме по-добре.

В стратегическата зала президентът дори не се постара да прикрие гордостта си.

- И това е възможно заради тези нови машини? - попита вицепрезидентът.

- Да, сър - каза Улф. - Така е. Ето още един разговор. Започнал е преди три минути и продължава и в момента.

Този път езикът беше арабски, но преводът беше бърз и точен като преди. Улф обясни, че слушат разговор между министъра на отбраната на Саудитска Арабия и мъж, наречен Мохамед Фавзи, алжирец, отлавяващ „Ал Кайда“ в ислямски Магреб в Северозападна Африка.

- Избиват воините ми - каза Фавзи . - Няма къде да се крием.

- Търпение, приятелю - отвърна саудитецът.

- Майната му на търпението. Времето е скъпа стока, Трябват ни пари, за да го купим, пари за по-добро комуникационно оборудване, за по-сигурни убежища и за да плащаме на мъжете, за да заемат местата на загиналите мъченици.

- Кралят ще даде обичайния си принос.

- Пет милиона долара не стигат. Трябват ми поне десет, за да можем да продължим с Париж, както желае кралят.

- Кралят не харесва Париж. Веднъж го помолиха да напусне един хотел там. „Мюрис Той е собственост на евреи. Трябва да продължите с Париж.

Улф спря разговора.

- Моля, имайте предвид, че Централното разузнавателно управление е наясно със заговора за Париж от известно време.

Вицепрезидентът вдигна ръка, за да привлече вниманието на залата.

- Само един въпрос. Ако можете да подслушвате китайците чак от Шанхай, Пекин или където там, по дяволите, се намират, или хората от „Ал Кайда“, където и, по дяволите, да се намират, а всички те говорят по сигурни криптирани линии, какво ще ви попречи да подслушвате президента ни, когато разговаря с британския премиер по нашата собствена сигурна криптирана линия?

- Да - обади се и президентът. - Откъде да знам, че няма да ме подслушвате?