Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Тук се криеше и още нещо, а Харолд Старк се беше постарал Джо да го открие. Разкъсвана от гняв и неможеща да повярва, Мери прочете поредица имейли от Йън Принс до Едуард Мейсън, изискващи заместник-директорът на ФБР да „затапи“ разследването „Мериуедър“. За Йън лобираше и директорът на Агенцията за национална сигурност, който определяше придобиването на „Мериуедър“ от УАН и разработването на суперкомпютъра „Титан“ като „първостепенно за продължаването на превъзходството на разузнаването на САЩ и събирането на данни от целия свят“. Мейсън беше отвърнал, че до момента разследването не е събрало достатъчно доказателства за престъпни действия и ще направи всичко по силите си да доведе случая до бързо и благоприятно разрешаване.

Мери изруга отвратена и попита Танк има ли друг случай, когато действащ заместник-директор на ФБР да е представял какъвто и да е свой коментар на генералния директор на компания, която всъщност разследва. Да не говорим за обещанието да помогне за прекратяването на разследването.

Откриха причината секунда по-късно. Горещата улика беше писмо от Йън Принс до Едуард Мейсън, което потвърждаваше превода на десет милиона долара в кодирана сметка в Лихтенщайн. Единственият бенефициент на сметката беше именно Мейсън.

- Десет милиона - свирна изумено Танк. - С толкова пари ще изпие доста коктейли „Маргарита“.

- Явно Йън Принс наистина много е искал за придобие „Мериуедър“.

- Започвам да се сещам защо.

- Заради „Титан“?

Той кимна мрачно.

Мери сложи таблета в скута си и отвори папката „Титан“. В нея нямаше документи и имейли, а сложни схеми по компютърно инженерство и диаграми на плановете и производството на вътрешните компоненти на „Титан“. Големи части бяха акцентирани с жълт фон и изпъстрени с думи като байпас, задна вратичка и овъррайд. За окото на лаика плановете бяха напълно непонятни, но и внушителни. Хал Старк си беше дал сметка за това и на една страница беше обяснил всичко на разбираем език.

- Това е главната жила - каза Танк, след като спряха да четат. - Тук има всичко - от-до.

- Хората в правителството знаят ли, че той е направил компютрите им уязвими?

- Да, бе. Не ми се вярва, че ще се зарадват, ако Йън Принс им наднича зад рамото.

Мери отпусна глава на облегалката и въздъхна.

- Виж това - каза Танк след малко. - От Мейсън до Принс. За Джо е.

Мери подскочи и се наведе да погледне. В това съобщение Мейсън предупреждаваше Принс, че Дилън Уолш, шефът на отдела за разследване на киберпрестъпления, или както го наричаха още „Специални интернет дейности“, е създал таен екип, за да проучи УАН и по-специално хакването на сървърите на ФБР преди шест месеца, точно когато компанията е придобивала „Мериуедър Системс“. Екипът се казвал „Семафор“.

- Джо е разследвал УАН през цялото време - каза Танк. - Знаел е точно какво е замислил Принс.

- Ето ти историята за материала.

- Материал? Та това е цяла книга - възкликна Танк. - Но ще започна с материала. Как ти звучи за начало: „През миналия декември Едуард Мейсън, заместник-директор на ФБР, е получил плащане в размер на десет милиона долара от Йън Принс, основател и главен изпълнителен директор на „УАН Технолод- жис“. Парите са преведени в кодирана сметка в Националната банка на Лихтенщайн и срещу тях Мейсън задържа разследване срещу компанията по обвинения в изнудване и заплашване на акционери при придобиването на „Мериуедър Системс“?

- Добре ми звучи.

- Първа страница. Чело на вестника.

Мери разглеждаше отново папката „Мериуедър“.

- Има нещо, което сме пропуснали.

- Какво?

- Нещо много по-лошо от изнудване - каза Мери и премести курсора върху иконката на документ с име „Катастрофа“.

Документът беше от една страница и представляваше скрийншот на компютърен код. Най-отгоре имаше един-единствен ред с пояснение: „Малуер, използван срещу бордовата навигационна система на Джон Мериуедър (сериен номер ХХХ77899). Инсталиран на 12/15 от Йън Принс.“

Мери вдигна поглед от екрана.

- Ти каза, че Джон Мериуедър се е блъснал със самолета си в планински склон. Пилотска грешка.

- Явно не е било.

- Историята ти току-що стана още по-добра.

Тя погледна часовника си и скочи на крака, изненадана от часа.

- Трябва да тръгвам. Полетът ми е в седем петдесет и пет.