Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Йън стоеше до задната стена, скръстил ръце. Беше оставил Бригс във фоайето за посетители заедно с десетина други висши офицери и служители, които обаче нямаха нужния достъп. Йън беше част от мозъчния тръст, генерал Улф го наричаше негов собствен Опенхаймер. Но докато другите говореха само на теория, Йън беше създал проклетото нещо.

Преди седемдесет години една подобна група се беше събрала сред дюните на Уайт Сендс, Ню Мексико, за да наблюдават един кръгъл обект, поставен върху висока кула, и да станат свидетели на първата ядрена експлозия в историята на човечеството. Бомбите „Малчугана“ и „Дебелака“, разрушили Хирошима и Нагасаки, бяха само черно-бели спомени. Новата звезда се казваше „Титан“.

АНС го беше закупила с една-единствена цел - да разшифрова информация, съхранена в дебрите на мрежата или дълбоката мрежа, невидими за обикновения човек. В дълбоката мрежа бяха всички защитени с пароли данни, правителствени и корпоративни, всички комуникации на САЩ и на чуждите правителства, както и всички файлове без търговска стойност, обменяни между доверени пиъри. Проблемът не беше в събирането на информация и никога не бе бил. АНС имаше сита във всички транзитни точки на всеки комуникационен хъб по света и можеше да събере каквото си поиска. Проблемът беше в дешифрирането.

Всичките данни от дълбоката мрежа бяха криптирани според подобрения стандарт на шифриране, или ПСШ, неразби- ваема на теория черупка, обграждаща всяко съобщение, за да го предпази от неканени гости и да е сигурно, че то ще бъде прочетено само от желания получател. До момента нито една машина не беше способна да разбие ПСШ, поне не бързо и ефективно.

„Титан“ щеше да промени това.

„Титан“ имаше огромна изчислителна мощност, неописуем интелект, несравнима скорост и можеше да разбие всеки код за секунди. „Титан“ беше чукът по черупката на ПСШ. Един удари и прас! Черупката щеше да се разпадне.

По скептичните изражения Йън съдеше, че малцина от присъстващите тук тази сутрин вярват, че „Титан“ ще проработи. Йън нямаше никакви съмнения. Той знаеше.

- Дами и господа, моля за внимание - започна генерал Тери Улф, като се изправи пред залата и побутна суетно очилата си. - Днес сме се събрали тук, за да станем свидетели на първия работен тест на новия суперкомпютър „Титан“. Ще започнем с прехванато съобщение, което дръпнахме от нашите приятели в Москва. Ако съдя по формата, е от директора на Федералната служба за безопасност Громов до човек на висок пост в Киев. Занимаваме се с него вече два дни и не можем да разбием черупката.

Той се обърна към техника и кимна.

- Започвайте. Да видим какво може да направи „Титан“.

Техникът подаде съобщението към компютъра. Редове криптиран код изпълниха екрана - букви, символи, цифри се объркаха в наглед хаотичен миш-маш. В долния край на екрана светна „Обработване“ и „Титан“ пусна съобщението едновременно през множество програми за дешифриране.

- Два дни и още нищо не можем да постигнем - прошепна Голдфарб. - Не всички умни руснаци работят в Гугъл.

Йън се загледа в екрана, стиснал ръце зад гърба си, докато секундите отминаваха една по една. Изтече минута, после още една. Някой прочисти гърлото си. Друг протътри стола си по пода, чу се и кашлица. Слуховете за суперсилите на „Титан“ явно бяха преувеличени.

- Поне оправихте проблема с прегряването - каза Голдфарб. - Пак е нещо за начало.

- Хей! - възкликна някой.

Цялата зала се смълча.

- Ето го и него - каза Императора.

Изражението на Йън не трепна дори когато миш-машът от букви, символи и цифри беше заменен от редовете на съобщението, не само дешифрирано, но и преведено на безупречен английски.

От: Юри Громов, директор, ФСБ

Получател: Борис Кличко, президент, Украйна

Текст: Във връзка с предстоящата визита на премиера той помоли да подготвите по десет килограма сухо зряло американско говеждо на ден. Да бъде средно изпечено, тънко нарязано и да се сервира на Иван точно в шест часа сутринта, един часа на обяд и осем вечерта. Следобедната закуска е от един килограм стек тартар. Иван също така иска поне пет кашмирени одеяла и два кокала от телешки джолан с костен мозък.

- Кой, по дяволите, е Иван? - включи се президентът от стратегическата зала.

- Смятам, че е кучето му - отвърна директорът на ЦРУ - Ирландски вълкодав.

Всички се засмяха.