Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Почакай - спря я Танк. - Все имаш пет минути. Нека погледнем и „Орка“.

Трябваха им точно пет минути, за да узнаят за плановете на Йън Принс да създаде най-големия супертанкер, строен някога. Дори не и супертанкер, а всъщност цял остров, ако се съдеше по зададените височини. Остров с домове за няколко хиляди души, с фабрики, офиси, самолетна писта, плаж, собствена атомна електроцентрала и с внушителна планина в средата. Остров или кораб, това нещо беше съвсем ново.

- Защо Старк е кръстил файла „Орка“? - попита Мери.

- Защото си пада малко шегаджия. „Орка“ е името на лодката на рибаря от „Челюсти“ - обясни Танк. - От филма. Нали си спомняш какво казва Рой Шайдер, когато са с Робърт Шоу и Ричард Драйфус по средата на океана и той вижда акулата за първи път?

- Не, какво?

- „Ще ти трябва по-голяма лодка“ - отвърна Танк и остави таблета. - Йън Принс си е построил най-голямата лодка на света.

- А от каква акула се бои тогава?

Танк сви рамене и се оттласна от дивана.

- Време е да потегляш, при това бързичко.

- Не мога да карам онова нещо. Дори и да можех, няма как. Полицията ще търси колата навсякъде.

- Вземи пикапа ми. Отвън под навеса е. Ключовете са на таблото.

- А ти?

- Аз ще намеря как да се върна в града.

Мери стана и отиде с него до вратата.

- Добре се справихме.

- Съпругът ти се е справил добре. Но работата ни няма да е завършена, докато историята не стигне до вестник.

- Няма ли начин просто да пратим файловете?

- Тук нямаме връзка. Няма обхват, нито пък безжичен интернет. Както казах...

- Изключени от мрежата.

- Да.

Мери целуна Танк по бузата.

- Благодаря ти.

- Не ми благодари. Казах ти, аз участвам заради себе си. Сега иди и доведи дъщеря си.

Мери излезе навън и прекоси двора до порутения навес. Пикапът беше стар „Форд“, още по-очукан от джипа, с ръчна скоростна кутия и подаващи се от седалките пружини, но двигателят запали от първия опит. Мери спря пред хижата.

- Напиши материала си.

- Нашия материал - поправи я Танк.

Мери включи на първа и потегли по черния път. Вятърът се беше усилил и изпълваше салона с мирис на бодили и пръст. Хвърли поглед към огледалото и видя, че Танк й маха. Стори й се, че й вика нещо. Не беше сигурна, но й прозвуча като „камшик“.

- Мое.

Официалното му название беше „Цялостна инициатива на разузнавателното общество за националната киберсигурност“, но беше известен просто като „Център за данни Юта“. Простираше се на почти сто хектара сред хълмовете точно над магистрала 71 между градовете Блъфдейл и Солт Лейк Сити. За прикриването на огромното съоръжение не бяха предприемани никакви мерки. Хилядите сървъри, необходими за съхраняване на океана от събрана информация, бяха в четири зали за данни с площ от над девет хиляди квадратни метра, разположени успоредна една на друга. За охлаждането се грижеше отделна инсталация, а електричеството идваше от собствена централа. За незапознат човек комплексът изглеждаше не по-различно от дистрибуционен център на „Уолмарт“, „Костко“ или „Таргет“, като огромните еднообразни складове, изникнали покрай магистралите из целите Съединени щати.

Собственикът обаче беше Агенцията за национална сигурност, което означаваше, че центърът принадлежи на комбинираните разузнавателни служби на САЩ.

А след успешната демонстрация на суперкомпютъра „Титан“ той вече щеше да принадлежи на Йън Принс.

- Това е - каза Боб Голдфарб, грозният като гном асистент на Императора. - Време е да видим какво ще ни дадат всичките ексафлопи.

- Все едно да счупиш орех с чук - каза Йън. - Подобреният стандарт за шифриране няма никакъв шанс.

- Надявам се, че си прав - кимна Голдфарб, а очите му блестяха от мечтата за световно господство. - Президентът също се надява.

Не всичко в Центъра за данни Юта се виждаше с просто око. Оперативната зала беше в непроницаем за лъчения и вълни бетонен бункер на деветдесет метра под земята. Това беше съоръжение за защита на поверителна информация, вложено в друго такова, но по-голямо. Мониторите покриваха стените от пода до тавана, работните места на анализаторите бяха редица след редица, а по ъглите имаше знамена.

Тази сутрин оперативната зала беше изпълнена до краен предел, по столовете се бяха настанили хора на правителството и военни, а останалите стояха до стените. Брифингът беше по-секретен от свръхсекретен, улзрасекретен или какъвто там беше последният термин за най-висшия достъп до информация. Присъстваше и вицепрезидентът, заобиколен от свитата си, седнал до генерал Тери Улф. Дори самият президент щеше да следи срещата в компанията на съветника си по националната сигурност и директора на ЦРУ, макар и от три хиляди и двеста километра от стратегическата зала под Белия дом.