Кристофър Райх - Абсолютен контрол

Бенет мислеше за обаждането, за което го беше питала Мери Грант, когато се бяха срещнали за обяд преди два дни. Кой, беше настояла тя, се беше обадил на 911, за да се погрижат за Джо?

Бенет не беше отговорил, макар че вече беше прослушал разговора. При убийство стандартната практика беше да съберат данните от спешните центрове. Оттогава беше прослушал записа толкова много пъти, че го беше запомнил наизуст.

- Обажда се специален агент Джоузеф Грант, ФБР. Пратете линейка в ранчо „Летящите рога“ на магистрала 290 на точно петнадесет километра извън Дрипинг Спрингс. Спрял съм със син „Шевролет Тахо“. Жертвата е с огнестрелна рана.

- На каква възраст е?

- На четиридесет и две. Вижте, нямам време. Трябва да се обадя и другаде.

- Раната животозастрашаваща ли е?

- Все още не знам... Тоест, да, така е, вероятно е смъртоносна. Пратете някого. Побързайте.

- Сър, знаете ли името на жертвата?

- Жертвата съм аз. Разбирате ли? А сега действайте. И побързайте.

Бенет потръпна при спомена. Джо Грант е знаел, че ще бъде убит, и се беше обадил сам, за да му помогнат и да го отнесат. А другият разговор? Той беше с жена му. Мистериозно изтритото гласово съобщение от телефона й. Съобщението, за което Едуард Мейсън му нареди по никакъв начин да не помага да бъде възстановено. Точно затова Бенет беше толкова разстроен - защо Джо не се беше обадил на него или на някой от другите агенти в остинското управление? Защо вместо това беше звъннал на жена си?

- Къде са те момента? - сепна го Мейсън.

- Нямам представа. Полицаите се опитали да ги преследват, но нито една от колите им не е можела да се мери с ферарито.

- Това е огненочервен спортен автомобил. По това време на нощта едва ли има много такива по улиците. Добре тогава. Пратете екип до дома й, както и до къщата на Потър. Искам да доведете и двамата за разпит.

- Съмнявам се, че са там. Искам да кажа, предвид обстоятелствата...

- Тя все трябва да е някъде. Тя е майка, а не престъпен гений. Просто си върши работата. Намери я.

- И колата, сър.

Бенет едва успя сподавено да измърмори още нещо, но Мейсън затвори.

Дон Бенет се върна в дома си и си наля малко уиски. Взе чашата и седна на кухненската маса, като барабанеше с пръсти по плота. След минута телефонът му звънна. Той погледна номера и вдигна.

- Записа ли това?

- Всяка дума.

- А сега?

- Върши си работата.

Йън Принс седеше в пилотската кабина на „УАН 1 “ и завършваше предполетната проверка. Излитането беше насрочено за шест и половина сутринта. Според прогнозата щеше да бъде ясно и спокойно през целия път, времетраенето на полета се очакваше да е два часа и половина, така че щеше да кацне в Юта приблизително около осем часа сутринта местно време. Той остави списъка и се загледа как слънцето пролазва нагоре по хоризонта.

Днес беше денят.

Серина, старшата стюардеса, подаде глава в кабината.

- Всички са на борда, никого не чакаме.

- Господин Бригс е успял да се качи? - учуди се престорено Йън. Въпросът беше реторичен. Беше видял, че Бригс пристига в зоната за поддръжка и плете забързано крака по асфалта, сякаш беше пиян. Трябваше да се отбележи още, че Бригс не беше дошъл в пилотската кабина да поздрави за добро утро или да даде обичайния отчет.

- Изглежда, сякаш е прекарал доста тежка нощ - отбеляза стюардесата.

- Е, всички знаем какъв е Питър.

- Катарина е готова и ще се заеме с вас, когато решите, щом излетим, но каза да побързате, ако искате да приемете всички течности. Господин Голд и г-н Волкович спят в покоите за гости. Предната врата е обезопасена и сме готови за излитане.

Йън изрулира до главната писта и поиска разрешение по радиото от кулата. Получи го и ускори самолета. Щом скоро- стомерът докосна 190 километра в час, Йън дръпна леко лоста на щурвала към себе си. Носът на самолета се повдигна без никакво усилие, колелата се отлепиха от земята и „УАН 1“ се заизкачва в безоблачното синьо небе.

Йън остана при приборите и управлението, докато самолетът не достигна крейсерската си височина от единадесет хиляди и петстотин метра и предаде отговорността на втория пилот.

- Щурвалът е твой.

- Поемам управлението.

Йън отиде в основния салон. Бригс седеше с изпънати рамене в седалката и четеше нещо от таблета си.