Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Тази година има нови правила - каза Макс. - Имаме телевизионна аудитория, така че играта е съкратена. Имаме осем часа, за да решим четири задачи. Всяка от тях е раздробена на части или на „знамена“, които трябва да пленяваш.

- Това ли е всичко?

- Кратко и ясно. По-малко хакове, но пък по-трудни.

Макс стигна до командната маса на „Нинджинерите“. Шестима души в тениски на отбора работеха и се приготвяха - свързваха мрежови кабели и лаптопи и подреждаха кутийки „Ред Бул“ на една ръка разстояние. Макс представи Джеси на всеки от отбора. Всички бяха учтиви, но никой не се постара да прикрие скептицизма си. Джеси огледа другите отбори. Разбира се, тя беше единственото момиче.

- Разделяме се на три екипа - обясни Макс. - „Атака“, „Проучване“ и „Защита“. „Атака“ анализира дадените задачи, обикновено е администраторски код, за уязвими места. Щом открием такова, предаваме задачата на „Проучване“ и те намират възможните начини за използване на пробойната. „Защита“ държи под око системата, за да не позволи на другите отбори да ни откраднат знамената, щом ги пленим.

- Аз съм в „Атака“ - поиска Джеси.

- Аз ще реша къде ще бъдеш - каза Макс и отвори една задача на лаптопа си. - Покажи ни колко си добра, младо дарование.

Джеси се взря внимателно в кода. За минута откри три „пробойни“ или уязвими места и показа всяка една от тях на Макс.

- Как се справих?

- Както казах, ти отиваш в „Атака“ - одобри Макс, дръпна си стол и седна до нея. Озърна се заговорнически през рамо и се приведе към нея. - Лайнъс каза, че искаш да биеш Грубиянина.

- Трябва да го победя.

- Никой не го е побеждавал досега - каза Макс. - Но ако забелязваш пробойните толкова бързо и когато играта започне, може пък да имаме шанс.

Танк паркира ферарито под сянката на един стар дъб в пуста странична уличка в източен Остин.

- Вдигни си ризата и дай да погледна - каза Мери.

- Добре съм. Да проверим ключа.

- Ключът може да почака.

Танк се пресегна за таблета на задната конзола, но Мери му попречи, бутна го внимателно обратно в седалката и вдигна предупредително пръст, за да му покаже, че ще съжалява горчиво, ако се опита отново. Отвори жабката и измъкна фенерчето. Бежовата седалка беше прогизнала от кръв.

- Господи, Танк. Сериозно си ранен. Ела, нека огледам.

Танк повдигна пешовете на ризата си и разкри понапълнял торс с бледа кожа. Кръвта капеше от дупка с диаметър колкото гумичка в една от гънките тлъстина. Тя му помогна да се наведе напред. От другата страна имаше изходна рана в меките тъкани точно над таза.

- Куршумът е излязъл.

- Знаех си, че има защо да отложа влизането във форма за есента.

- Довечера ще трябва да кажеш една молитва и да благодариш.

Мери отвори аптечката на колата и извади марля, бинт, ножици и дезинфектант. Тя внимателно приготви две превръзки и ги сложи на централната конзола. Отряза още едно парче марля и го намокри с дезинфектант.

- Стой мирно. Това може и да боли.

- Играл съм американски футбол, нали си спомняш.

- Едно... две...

Танк извика и удари с юмрук по подлакътника.

- Не каза три.

- Стар номер. Сега се отпусни. Вторият път няма да е толкова зле.

- Вторият?

- А аз си мислех, че си играл американски футбол.

- Това беше много отдавна. Бъди внимателна.

Танк отмести поглед, очите му се насълзиха, но прехапа устни и устоя на болката, докато Мери превързваше раната.

- Опитай се много-много да не мърдаш. Не съм сигурна колко здраво държи лепенката.

Танк дръпна ризата върху раната.

- Сега вече може ли да проверим ключа?

Мери грабна таблета и мушна флаш паметта. На екрана се появи иконка на твърд диск с име „Доносник“.

- Да видим какво г-н Старк е щял да предложи на ФБР.

Тя чукна два пъти върху иконата. На екрана се появи директория с три папки.

- „Мериуедър“, „Орка“ и „Титан“ - прочете Танк.

- Мериуедър. Това е човекът, обвинил УАН в изнудване.

- Твоят приятел Фъргъс Кийф е водил разследването, изкарало УАН чиста като сълза.

- Не ми е приятел.

Мери чукна два пъти върху папката. Тя съдържаше списък от над сто документа, Word файлове, снимки и таблици. Погледът й падна върху един, наречен „Заповед на Принс към Бригс/Ноем. 10“. Беше вътрешен имейл от Йън Принс до шефа на корпоративната сигурност Питър Бригс. В него пишеше: „Питър, във връзка с нашия разговор относно М. следвай прикачения списък с целеви акционери с оглед постигането на положителен резултат - нашите интереси.“