Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Карай наляво - викна тя.

Танк се озърна, но оттам се приближаваше друга патрулка.

- Някъде наблизо сигурно има магазинче за понички, та се навъртат наоколо.

- Накъде ще караш?

- Мисля на север.

- А после?

- Едно по едно.

Той излезе на улицата и внимателно заобиколи вратата. Полицейските коли се приближаваха бързо, но той не помръдна. Просто чакаше по средата на улицата с угасени фарове и муцуна обърната право към тротоара и храсталаците зад него.

- Хвани се за подлакътника.

Мери стисна силно кожата. Фаровете на полицейските коли светеха право към тях и тя отмести очи.

Танк настъпи газта, извъртя волана наляво и потегли на север. Чу се свирене на гуми и двигателят изрева сатанински. Главата на Мери се удари в облегалката и тя стисна подлакътника още по-силно. Пътят сякаш изчезна изпод тях, а линиите се замъглиха. Това не беше автомобил, а космически кораб.

Шест секунди по-късно подминаха друга идваща полицейска кола, а километражът вече сочеше двеста и десет километра в час. Фаровете на колите зад тях избледняха и се загубиха. Танк мина на червено, продължи да кара още няколко преки, натисна рязко спирачката, зави надясно и отново скочи на газта.

След две минути вече караха бавно из тих, сънлив квартал. Танк държеше волана с една ръка и се подпираше на вратата.

- Добре ли си? - попита го Мери.

Той се пипна отстрани и се намръщи.

- Не, госпожо.

- Какво има? Какво става?

Той вдигна окървавената си ръка.

- Май ме простреляха.

Полет 79 на „Югозападни авиолинии“ кацна на международно летище „Макарън“ в Лас Вегас в два часа и петнадесет минути местно време. Джеси и Гарет слязоха първи, изтичаха през терминала и по ескалатора, а Джеси се спря на банкомата на изхода и изтегли максималния си дневен лимит от осемстотин долара.

- Откъде имаш толкова пари? - учуди се Гарет.

Джеси натъпка банкнотите в джоба на дънките си.

- Мъжете сякаш са ненормални. Само това ще ти кажа.

Гарет държеше телефона до ухото си.

- Гласова поща от майка ти. Казва, че трябва да отидем в полицията. Не можем да участваме в „ДефКон“, защото трябва да се пазим от хората, убили баща ти.

- Само се опитва да ни сплаши.

- Мислех, че информаторът го е прострелял - каза Гарет и й протегна телефона. - По-добре чуй сама.

- Не искам.

- Джес...

- Гарет, дойдох тук, за да накарам Грубиянина да ми помогне да разбера кой е хакнал телефона на майка ми. Кое от това не ти стана ясно?

- Онова, че може би сме в опасност.

- Ти със сигурност не изглеждаш като страхопъзльо.

- Какво? - възмути се Гарет. - Кой е страхопъзльо?

Джеси излезе навън и тръгна към редицата таксита.

- Каза ли на родителите си?

- Ти шегуваш ли се? - подскочи Гарет. - Ако не се прибера, досега нашите да са се обадили на Националната гвардия. Майка ми чака до вратата, за да се увери, че съм у дома преди полунощ. Не се майтапя. До вратата. Може да не съм от най- послушните, но не съм жесток.

Гарет се усети как Джеси може да изтълкува последните му думи и побърза да се поправи:

- Съжалявам. Не исках да кажа това.

Джеси никога не беше мислила за себе си като за жесток човек.

- Майка ми е откачила, защото не й казах къде отивам. Щом стигнем до „ДефКон“, се озъртай за типове в тъмни костюми и черни очила, които ни гледат странно. Ако видиш, ми кажи и изчезваме оттам.

Гарет пусна гласовата поща отново.

- Просто я чуй.

- Не искам.

- Това е майка ти. Тя те обича.

Джеси грабна телефона от ръката му и изтри съобщението.

- Майка ми ме смята за някакъв изрод. Не може да понесе, че не нося тесни сини дънки, не си слагам грим, не си изправям косата, мразя певицата Тейлър Суифт, че съм дебела, но не обичам да бягам или да ходя на фитнес. Така добре ли е? Може да й пука за мен. И, да, знам, че се притеснява. Но тя не ме обича. Не и истински. Тате ме обичаше. Затова съм тук. Ако искаш да си тръгнеш, върви си. Аз оставам.

Тя се качи в миниван с реклама на стриптийз бар на тавана.

- Какво си зяпнал такъв? - сопна се тя.

- Нищо... Искам да кажа... О, забрави - тръсна глава Гарет, качи се в таксито и затвори вратата. - Оставам.

- Закарайте ни в хотел „Рио“ - каза Джеси.