Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- На кого е регистриран автомобилът?

- Харолд Старк.

- А вие сте?

- Специален агент Мери Грант.

Жената надникна иззад монитора.

- Имате същата фамилия като агента, когото убиха.

- Нямаме роднинска връзка.

Жената се замисли. Беше ниска, но със здраво телосложение и татуировки по двете ръце. Най-голямата изобразяваше орел, загърнал се с мексиканското знаме. Тя се усмихна и разкри зъб със златна коронка.

- И аз искам да бъда полицай. Подала съм си молбата в полицейското управление на Остин, в отдел „Магистрална безопасност“.

- Желая ви успех.

- Стрелям по състезания. Това не би трябвало да е проблем. Вие какво носите?

- Моля?

- Оръжието ви... пистолета... патлака. Както го наричате вие, федералните.

- „Глок“.

- Хубав пистолет. С девет, единадесет или шестнадесет?

- Извинете?

- С колко патрона е?

Мери си погледна часовника.

- Ако не ми дадете ключовете от онази кола, единственото число, от което ще се вълнувате, е едно, защото точно толкова куршума ще изстрелям, за да се размърдате.

Жената изведнъж стана сериозна.

- Да, госпожо.

- Благодаря ви, госпожице...

- Гарса. Йоланда Гарса.

- Благодаря, госпожице Гарса. Ако ми се удаде възможност, със сигурност ще кажа някоя добра дума за вас.

Йоланда Гарса отключи едно шкафче на стената зад себе си. Когато се обърна, държеше дебел гумен ключ, какъвто Мери беше видяла по-рано в кабинета на Джо.

- Заповядайте, специален агент Грант - каза тя и сложи ключа на плота. - Трябва да видя личната ви карта и шофьорската ви книжка.

Мери се потупа по сакото и се намръщи. Преди беше забравила да вземе снимка на Джо, но това беше доста по-сериозен пропуск.

- В чантата ми са. Веднага се връщам.

- Оставете ключа.

Мери пусна ключа от ферарито на плота.

- Заповядайте. Връщам се след минутка.

Гарса вече беше седнала на компютъра и разглеждаше някаква страница с присвити очи.

- Не бързайте. Първо трябва да се обадя на началника ви.

Мери се спря на вратата.

- Извинете?

- От вашата служба не за пръв път оставят коли при нас. Не мога да ви дам нищо, докато не говоря с ръководителя на управлението. Политика на компанията. На вашата при това.

- Играете си с огъня - каза Мери, като се опитваше да звучи весело, но без особен успех. - Дон Бенет не обича да го будят посред нощ.

- Тогава не биваше да идвате толкова късно.

- Както искате - сви рамене Мери.

Шофьорите на камионите влекачи все още се подпираха на броните и пушеха. Като видяха Мери, се опитаха да скрият плоското шише, но без много-много да се стараят. Мери ги изгледа строго, като през цялото време си налагаше да върви, а не да тича.

- Трябва да тръгваме - каза тя, като сядаше зад волана. - Тя ще се обади на Дон Бенет. Има нужда от позволението му, за да ни допусне до автомобила.

- Взе ли го?

Мери отвори юмрук.

- Размених ключовете, когато не ме гледаше.

- Започвам да си мисля, че си си объркала кариерата.

- Да тръгваме, преди да се е обадила на Бенет. Жената носи пищов колкото базука.

Тя включи на скорост и се насочи към изхода, като мина върху сензорите за натиск, които отваряха портите. Вратата потрепери и започна да се плъзга по релсите. По-бързо, помисли си Мери.

- Да видим дали сме били прави.

Мери му подаде ключа. Той натисна с палец прозрачната полусфера по средата. Нищо не се случи.

- Опитай отново.

Той натисна сферата този път по-силно. Отново нищо.

- Имаш ли други идеи?

- Дай на мен.

Мери грабна ключа и впи палец в издутината. Усети как нещо поддава и флаш паметта се подаде от долната страна на ключа.

- Жена трябва да пипне.

- Исусе. Права беше.

- Ти не ми ли вярваше?

- Честно ли? Не - призна си Танк и се извъртя в седалката, за да погледне към вратата на офиса. - А, по дяволите.

- Какво?

- Не си се майтапела за пистолета.

Зави сирена и вратата се закова на място. В огледалото за обратно виждане Мери видя как Йоланда Гарса изскача от вратата на офиса с извадено оръжие. Жената крещеше нещо на шофьорите на камионите, които бързо се отгласнаха от броните и изтичаха до кабините си. И двамата се появиха с пистолети в ръце. Чу се звънтене на метал и изстрел. Още един.