Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Бил е Кийф - каза тя. - Той е предал Джо. Той им е казал, че Старк е информаторът. Южноафриканецът рече, че Кийф не е знаел как информаторът на Джо успява да изкара доказателствата и че Джо знаел за двойната игра на Едуард Мейсън. Ти беше прав. Те няма да се спрат, докато не избият всички ни.

- Мразя, като съм прав за такива неща - въздъхна Танк.

Мери се изправи, като се чувстваше по-силна, макар и само защото знаеше какво се иска от нея.

- Може би ще успея да се свържа с нея. Лайнъс ми даде номера на Гарет.

- Кажи й да иде на някое безопасно място. При шерифа или в полицията. Ако ще и в пожарната.

- Но южноафриканецът не говори с Лайнъс. Те не знаят къде е Джеси.

Танк се изправи и се приближи до нея в изблик на внезапен гняв.

- Ако са ти хакнали телефона преди, защо мислиш, че не го подслушват и в момента? Ако ти знаеш, че тя е във Вегас, значи и те знаят.

Мери излезе да вземе телефона на Кери Креймър и влезе с него в банята. Въпреки молитвите й Гарет Кларк не вдигна, затова му остави съобщение: „Гарет, обажда се Мери Грант. Чуй ме. Няма значение, че ти и Джес сте във Вегас, но трябва да напуснете срещата и да отидете някъде на безопасно място. Хората, които раниха съпруга ми, мъжете, които убиха бащата на Джеси, знаят къде сте. Не се плашете, просто веднага идете в полицейското управление. Ще се кача на първия полет сутринта и ще дойда да ви прибера. Просто идете в полицейското управление и стойте там. Ох... и не използвайте телефоните си. И двамата.“

Мери остави телефона и се погледна в огледалото. На нищо не приличаше. Очната й линия се беше размазала, а кръговете под очите й бяха тъмни като асфалт. Тя наплиска лицето си с вода, изми останалия грим, намери гребен и се опита да приведе косата си в ред. Поизправи рамене и се взря в очите си, като се опитваше да намери някакъв непокътнат резерв от смелост, да изстиска последни силици или поне малко надежда. След секунда сведе поглед. Не откриваше нищо, беше напълно изчерпана. Но какво да прави? Да се предаде? Да хвърли кърпата? Не можеше. Беше майка.

Откри Танк задрямал на дивана. Тя го събуди и му каза какъв е планът й.

- Сигурна ли си? - попита я той, когато обсъдиха всичко.

- Сещаш ли се за нещо по-добро?

- А приятелката ти ще ти помогне ли?

- Така мисля. Заради Грейс.

- Ами, добре. Да тръгваме тогава.

- Все още не си ми казал къде е колата.

- Онова ферари ли? Не се притеснявай, знам точно къде се намира.

- Откъде знаеш?

- Вчера го видях.

Цицината на главата му беше колкото граната.

Питър Бригс се изправи е мъка на крака, опипа скалпа си и отпусна ръце. Нямаше кръв, но главата го болеше, сякаш някой го налагаше дивашки е чук. Реши, че в крайна сметка може би ще е по-мъдро да поседне за минутка. Стовари се в най-близкия стол, помисли и реши, че е бил в безсъзнание около пет минути.

Бригс знаеше, че е получил мозъчно сътресение. По принцип трябваше вече да е в линейка и да бърза към болницата, за да му направят ядрено-магнитен резонанс, но идеята никак не му допадаше. Всъщност направо го отвращаваше, сякаш ставаше дума за някаква гадна срамна болест. Йън Принс нямаше да се зарадва да научи, че шефът на охраната му е бил пратен в безсъзнание от жената, с която му беше забранено да се занимава, камо ли да я убива.

Болницата отпадаше като вариант.

Бригс намести слушалката на радиостанцията и приближи микрофона до устата си.

- Там ли си?

- Какво стана? Звучиш като мъртвец. Опасна е тази жена. Убила е Джолана, а и теб те е подредила добре.

- Забрави жената. Кажи ми, че си прехванал входящото обаждане.

- Всичко съм записал.

- Кой се обади?

- Ти не помниш ли?

Последният спомен на Бригс беше как седи в кабинета на Джо Грант и разглежда флаш паметите.

- Просто ми кажи кой беше.

- Някакъв си Лайнъс Янковски. Асистент и преподавател в Тексаския университет.

- За какво си говориха?

- Тя искаше да разбере къде е по-голямата й дъщеря.

- А той знаеше ли?

- Според Янковски тя се качила на самолет за Лас Вегас. Проверих полетите. В два и петнадесет там трябва да кацне самолет на „Югозападни авиолинии“ от Остин.

- Имаме ли потвърждение, че тя е на борда?

- В момента работя върху списъка с пътниците.