Кристофър Райх - Абсолютен контрол

- Танк?

Уплашеният глас го накара да подскочи.

- Не можеш да заспиш ли? - попита той Грейс.

Момиченцето стоеше на прага, прегърнала плюшената си играчка.

- Къде е мама?

- Веднага ще се върне. Трябваше да прибере нещо от вашата къща.

- Аз си взех розовото пони.

- Нещо друго.

Грейс не помръдна, бледа и крехка като фин майсенски порцелан.

- Добре ли си? - попита я Танк.

Грейс поклати глава.

- Не се притеснявай за сестра си. Джеси ще се оправи.

- Не е за това.

- Аха. Искаш ли да ми кажеш какво е, или ще поседнеш да изчакаш майка си?

- Кракът ме боли.

- Кракът? Да не ти е изтръпнал, докато си спяла?

Грейс отново поклати глава. Танк хвърли още един поглед към алеята пред къщата на Мери. Нищо не се беше променило. Беше отворил прозореца няколко сантиметра, но целият квартал беше притихнал като гробище.

- Я ми покажи.

Тя внимателно повдигна подгъва на нощницата си и разкри синината в долната част на бедрото.

- Къде си се ударила така?

- Паднах на батута.

- Изглежда все едно те е блъснал камион - каза Танк и видя как очите й се насълзяват. - Съжалявам, миличка, просто се шегувах. Но не изглежда особено добре.

- Джеси каза, че прилича на изакано от гарга.

- Трябва да е била някаква много голяма и силна гарга.

За секунда усмивката проби гримасата на болка по лицето на Грейс.

- Страх ме е.

- Това е просто синина.

- Ти не разбираш. Може би отново се разболявам.

- От грип ли?

- От ОЛЛ. Получава се, когато тялото ти не произвежда достатъчно кръвни телца. Лекарите са почти сигурни, че ще се оправя. Осем от всеки десет деца под петнадесетгодишна възраст, които са се разболели, оздравяват.

- Това е хубаво - кимна разбиращо Танк, като се надяваше, че усмивката ще прикрие шока. Знаеше какво е ОЛЛ - остра лимфобластна левкемия. - Сигурен съм, че вече си наред. Дай да намерим малко лед за синината.

Танк хвана детето за ръчичката и двамата отидоха в кухнята. Докато вървяха, той погледна часовника си.

Осем минути.

Нещо не беше наред.

Мери чу стъпките на мъжа да отекват тежко надолу по стълбите и се скри под бюрото, като се прилепи колкото се може по-навътре. Стъпките прекосиха фоайето. Вече не можеше да угаси лампата. Ако някой наблюдаваше къщата, щеше да забележи, че прозорецът на кабинета изведнъж става тъмен.

На прага се появиха чифт обувки, спряха за точно три удара на сърцето й и пристъпиха към бюрото.

- Какво пък е това? - прошепна учудено мъжът.

В бързината Мери беше оставила флаш паметите на бюрото.

Мъжът седна в стола на Джо и краката му почти я докоснаха. Тя затаи дъх и замръзна. Лицето й беше на сантиметри от панталоните му.

Нещо тупна върху бюрото. За втори път тази нощ Мери усети мириса на барут и знаеше, че идва от дулото на пистолета на мъжа и че онези звуци бяха изстрели със заглушител. Той беше дошъл да убие нея и момичетата.

- Проверихте ли Старк за скрити флаш памети? - попита мъжът с по-силен глас.

Мери зачака някой да отговори, ужасена, че в къщата има още някой.

- Трябва да е имал - продължи мъжът след кратка пауза. - Нямаше да кара чак до Дрипинг Спрингс само да си поговори с Грант.

Гласът беше с южноафрикански акцент и тя знаеше, че мъжът говори с някого по телефона или по-вероятно по радиостанция с близък обхват.

- Кийф не знаеше как Старк изнася доказателствата. Онзи мръсник Грант не е казал на никого. Знаел е, че Мейсън играе с нас. Беше доста потаен.

Щом чу името на Фъргъс Кийф, Мери едва не ахна. Сега й стана ясно защо не го беше видяла в болницата. Кийф беше предал Джо.

- По-добре огледайте телата.

Южноафриканецът разлюля крак и връзките на обувките му я погалиха по лицето.

- Ако се появи някакво доказателство, твоето име е първо в списъка на заподозрените... Няма да се изненадам, ако Йън реши, че си се продал. Аз също бих могъл да си го помисля... Радвам се, че си сигурен. Значи няма от какво да се притесняваш. Защото съм абсолютно уверен, че Старк е носел доказателствата със себе си, а вие, нещастни аматьори, сте ги пропуснали.

Точно тогава телефонът на Мери иззввъня от кухнята.

Столът се плъзна назад. Обувката се залюля покрай носа й още веднъж.

- Чакай малко.